Поколения българи са израснали с „вечните“ детски филми от 60-90-те г. на миналия век, снимани под вещото ръководство на „бащата на българското детско кино“ Димитър Петров, Иванка Гръбчева и цяла плеяда талантливи български сценаристи и режисьори. След почти 20-годишно затишие, с появата на няколко сериала и филми преди няколко години започна възраждане в създаването на продукциите за деца. Режисьорът Андрей Хадживасилев обяснява този „феномен“ така:

„Филмите за най-малките зрители са изключително важни и както авторите, така и продуцентите осъзнаха, че трябва да правим родно изкуство за тях. В България имаме по-лимитирани условия, но смятам, че можем да конкурираме чуждите заглавия с интересни сюжети, и то такива, които са близки до българските деца и те да се припознават по-лесно в героите. А освен да забавляват, филмите трябва да са и образователни, да възпитават добродетели у децата. Липсват и трябва да има повече такива продукции, затова се посветих на тази тема“ – отбелязва творецът.

Младият режисьор приема възраждането на детското игрално кино като лична кауза. Не само защото харесва детските филми и открива в тях възможност да прави качествени проекти и допълващи образователни инициативи, но и защото обича работата с деца:

„За мен е по-лесно да работя с деца, тъй като всичко е непринудено, те са по-свободни, а когато дадено дете си допадне с ролята, всичко става много истинско. Визуалната култура на публиката се е повишила драстично и нашите филми трябва да са конкурентни като техническо качество и сюжет. Трябва много да се работи по този въпрос, за да направим стратегия и позитивна вълна, с която да се създават и подкрепят повече филми за детската аудитория.“

Андрей Хадживасилев е категоричен, че в България има много талантливи деца, а едно от тях е младият актьор Мартин Паунов. Наричат го „голямата надежда на българската сцена”, „момчето с огромен талант”. Той е само на 13 години, но зад гърба си има многобройни участия в реклами, сериали и игрални филми. За първи път е забелязан на крехката 6-годишна възраст и буквално израства на театралната сцена.

В малкото свободно време Мартин предпочита да се види с приятели, защото животът на един актьор е доста натоварен – училище, снимки, репетиции. Младежът е световен вицешампион по карате-до. Споделя, че тренировките понякога трудно се вписват в ежедневието му, но никога не е мислил да се откаже и се кани на следващото състезание да стане световен шампион. Всъщност, спортът му е помогнал много:

„Каратето ми даде огромен старт в актьорското майсторство, защото ме беше възпитало на дисциплина, бях изградил двигателна култура, която е неизменна част от актьорската професия – казва Мартин. – Колкото до таланта – изискват се сериозни усилия за развиването му, или поне аз съм положил сериозни усилия, защото един талант без усилия ще бъде погубен.”

С неподправено чувство за хумор актьорът разказва за срещите с почитателите си, които често го разпознават по улиците, но не смята, че славата го е променила:

„Не съм се променил, но съм израснал, претърпях огромен път на своето вътрешно развитие. Винаги е имало хора, които ме подкрепят, и когато съм започвал да се възгордявам, са заставали пред мен, плясвали са ми един „духовен” шамар и са ми помагали да стъпя на земята.”

Мартин Паунов е голям фен на българското детско игрално кино от далечните години и е убеден, че старите детски филми никога няма да бъдат забравени. Самият той иска да изиграе роля във фантастичен филм или екшън, а най-голямата му мечта е някой ден да излезе на червения килим и да получи „Оскар”. Разбира се, не се ограничава само до тези две мечти, но пази другите в тайна, за да могат да се сбъднат.

Снимки: архив и личен архив