Навършват се 145 години от паметния за историята ни ден – 2 юни 1876 г., когато в огъня на борбата за национална независимост България губи един от най-значимите си герои – поета-революционер Христо Ботев. Със своя непокорен дух и всеотдайност Ботев се превръща в безсмъртен пример за подвиг и саможертва в името на Отечеството. С поезията на Ботев, изучавана в училище, израстват поколения българи. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“, казва поетът и това са пророческите му думи, увенчали саможертвата на героите, загинали за свободата на България. Защото днес, заедно с паметта на Христо Ботев, признателните потомци почитат всички, дали живота си за родината.
Затова 2 юни не е ден на печал, а паметна дата, която ни изпълва с гордост от делото на онези достойни личности, патриоти, записали имената си със златни букви в историята. На този ден всички българи свеждаме глави и запазваме минута мълчание точно в 12:00 ч., под силния вой на сирените.
В градове и села, а и извън пределите на страната ни, Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва тържествено с поднасяне на венци и цветя пред паметниците на революционерите, и отдаване на военни почести. Рецитират се безсмъртните стихотворения на Ботев, а в програмата вземат участие военни духови оркестри.
Самите чествания на 2 юни също имат своя история. Началото е поставено още преди Освобождението, а традицията на този ден в цяла България в 12:00 часа да се чуват сирените започва през 1948 г., когато се отбелязват 100 години от рождението на Христо Ботев.
Обикновено кулминацията на честванията е в гр. Враца и Врачанския Балкан. Там, на връх Околчица, на 2 юни 1876 г. е последната битка на Ботевата чета, в която поетът среща смъртта. Сега, след година прекъсване заради пандемията, градът посреща поклоници, дошли да поднесат цветя и да извървят част от пътя, по който са минали героите. Общината е организирала туристически и вело поход, поклонения на върховете Милин камък, Йолковица и Околчица, конкурси, детски футболен турнир, тематични вечери със спектакли на водното огледало, събития и концерти на открито, предшествани от тържествена вечер по случай Деня на град Враца, който се чества на 1 юни.
„По това време на годината, както е било отдавна, така е и сега, врачанският край заживява с паметта за подвига на Христо Ботев и четата му – разказва кореспондентът на БНР Ива Антонова. В периода от 27 май до 2 юни – времето, което наричаме „Ботевите дни“, Регионалната библиотека във Враца, която носи името на поета, организира интересна виртуална инициатива. Всеки ден на Фейсбук страницата на библиотеката се публикуват истории, свързани с героичните събития от 1876 г. и интересни факти за провеждането на традиционния поход „По стъпките на Ботевата чета“ през годините. Инициативата се осъществява чрез дигиталния архив „Карта на времето“, който проследява тръгването на Ботев и неговите четници от дунавския бряг край гр. Козлодуй до връх Околчица – от стъпването им в родината, където всеки от четниците буквално целува земята, до легендарния връх. Този саможертвен поход на героите е част от родовата памет в нашия край, оставил е следа в легендите, които и днес се разказват. Идеята за тазгодишните чествания е възпоменателната програма да бъде достъпна и да приобщи колкото може повече българи. Така дори хора, които не са посещавали този край, ще научат по-малко известни факти, ще чуят истории и събития, които народната памет все още донася до нас, разказвани и препредавани от съвременници.“
Съставил: Гергана Манчева
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..