Теснолинейката е една от атракциите в България, която се е превърнала в емблема на туризма в родопския регион между Велинград и Банско. С нейна помощ маршрутът между спа и ски столицата на Балканите, се изминава за около 3 часа, а цената на билета в едната посока е 2,15 евро. Дори да ви се стори твърде бавно, тъй като влакчето се движи със средна скорост около 35 километра в час, преживяването си заслужава. Дивната красота на природата ще прикове вниманието ви, а времето, в което сте на път, ще отлети неусетно. Славата на теснолинейката отдавна надскача границите на страната, като пореден пример за това е попадането ѝ в топ 10 на анкетата на британския вестник „Гардиън“ за най-живописните пътувания с влак в Европа.
Първата копка за построяването на родопската железница е направена преди 100 години, през 1921 г.
„Още през 1915 година се поставя за първи път въпросът за построяването на железопътна линия навътре в Родопите. Като възможни терени се разглеждат три речни долини – Чепинска, по която се движи теснолинейката днес, река Яденица, която разделя Родопите между Белово и Юндола и река Въча от Кричим към Девин – обяснява Кристиян Ваклинов, инициатор на гражданско сдружение „За теснолинейката“ и припомня още от историята: – На следващата година е избрано Чепинското дефиле, защото освен достъп до планината, по поречието на реката има най-много населени места. Така бъдещата железопътна линия освен за осъществяване на пътнически превози, трябвало да послужи за извозване на дървесина и отбраняване на тези новоосвободени български територии.“
В периода от 1916 до 1920 година различни министерства, както и горските стопанства, настояват пред Министерския съвет да започне изграждането на линията. Взето е решение от 25 май 1920 г. да действа специален закон за построяването на тясна 760 милиметрова линия от гара Септември до днешния Велинград. Основен проектант на линията става завършилият в Германия строителен инженер Стоян Митов. Строежът на линията през планината се изучава в реномирани архитектурно-строителни университети в чужбина, заради изключителните инженерни решения, позволили преодоляването на огромни денивелации, пълно съобразяване с особеностите на терена, както и постижението първите 39 километра от трасето да бъдат построени на ръка, едва за 5 години.
Във връзка с вековния юбилей от първата копка, Българските държавни железници организират атракционно пътуване за всички почитатели на релсовия транспорт. На 6 юни специалният влак ще тръгне от гара Септември в 10:55 ч. и ще пристигне във Велинград в 13:35 ч. Предвидени са два престоя по живописното теснолинейно трасе – гара-музей Цепина и гара Долене.
Заедно със своите съмишленици от сдружение „За теснолинейката“ Кристиян се превръща в мотор за социализацията на гара Цепина и превръщането ѝ в музей.
„В музея има няколко стаи, в които тематично са разпределени периодите на построяване на линията, златният период на теснолинейката през социализма, когато са реализирани огромен брой превози, автентично подредена канцелария с използваните сечива и предмети, оригинален шкаф за билети и чакалня. Има и място, отделено за новата история на теснолинейката с всички добри неща от последните 10 години. Снимките и предметите, които сме открили и запазили са няколко стотин.“
Въпреки добрата идея, музеят, създаден преди 2 години, все още не е достигнал завършен вид, тъй като от сдружението срещат редица пречки пред узаконяването му:
„Според нашите закони обаче, той е по-скоро незаконен, тъй като се нуждае от специално изработени витрини и табла. Не може снимките да са по стените, а предметите по бюра. Ние няма как да постигнем това, тъй като сме гражданска организация, която не разчита на финансиране по програми или други линии. Тъй като правим всичко доброволно, няма как да поддържаме човек на заплата, който да отваря редовно музея. Писахме писмо до Националната компания „Железопътна инфраструктура”, които са собственик на сградата, но молбата ни да назначат човек, не бе удовлетворена. Околните общини също отказват да се ангажират.“
Така грижата за експозицията и околното пространство, остават доброволна задача за членовете на сдружението. Затова желаещите да разгледат музейната сбирка, трябва предварително да се свържат със сдружение „За теснолинейката“, за да ги посрещнат на място.
Снимки: ЦДА/tesnolineikata.wixsite.com, БНР -архив
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..