Крайдунавският град Белене наброява не повече от 8 хиляди жители. Преобладаващата част от тях са действащи католици, които от векове пазят непокътнати своята вяра и ценности. Това е най-голямата католическа общност в Северна България. Още с влизането в Белене ще видите островърхитекамбанарии на двата католически храма. И нищо че се намира в един от най-бедните региони у нас! Разходете се из широките улици с просторни площади, обърнете внимание на приветливите къщи с окосени дворове и стройни цветни лехи, и ще усетите полъха на западното влияние по тези земи.
Какво знаем за историята на беленските католици?
Счита се, че още през Османското владичество множество павликяни се заселват на мястото на днешния крайдунавски град Белене. През XVII век са приобщени към католическата църква от босненския мисионер епископ Петър Солинат. При погрома на Чипровското въстание /1688 г./ голяма част от беленските католици бягат от османците във Влашко, но после повечето се завръщат обратно у дома в Белене. Общността оцелява и в тежките времена на комунистическия режим.
През 1949 г. историческият център на града е унищожен от огромна приливна вълна на Дунав, която заличава завинаги някои от най-знаковите му сгради.
Днес тук се издига статуята на папа Йоан Павел II (1920 – 2005). И в това няма нищо случайно:
„Още през 80-те години на ХХ век светият отец призовава да бъде разпространена историята на българските католици и да се каже ясно как са били гонени и избивани католическите свещеници у нас“ – казва Мирослав Михайлов, общественик и енориаш в местния католически храм.
Евгений Босилков – първият български католически светец
Хората тук са признателни на Йоан Павел II и за още нещо. През 1998 г., в римската базилика „Св. Петър”, на чист български език, папата провъзгласява за светец родения в Белене епископ Евгений Босилков, жертва на комунистическия терор в България. В беленската църква „Рождение на Блажена Дева Мария“ се намира т.нар. Светилище с късче от мощите на епископа – свято място за поклонение на българските католици.
Храмът съществува от 15 век, бил е опожаряван 4 пъти от турците, а в настоящия си вид е от 1860 г., научаваме от Мирослав Михайлов. До построяването на столичния катедрален храм „Св. Александър Невски“ през 1912 г., това е била най-голямата църква в България. Капителите на колоните са от мрамор, докарани са чак от Китай.
В двора е поставена статуя на Дева Мария, поръчана и изработена в Италия. Срещу нея се намира и бюстът на монсеньор Евгений Босилков.
Защо храмовият часовник е спрян завинаги на 11:30 часа?
Защото на 11 ноември 1952 г. в 11:30 часа, след скалъпен процес, в Софийския затвор е екзекутиран монсеньор Евгений Босилков.
По време на комунистическия режим католическото вероизповедание е забранено. „Католиците се смятат за проводници на империализма и на капитализма, затова Сталин нарежда католическата църква в България да бъде унищожена до основи“ − разказва Мирослав. Но епископ Босилков не се отказва да проповядва. Той отива на аудиенция при Пий XII, който го предупреждава, че ако се върне в България, ще бъде убит. Въпреки това Босилков избира да остане с паството си. „Тогава папата му дава медальон и благославя неговото мъченичество, знаейки че ще бъде убит“ − разказва Мирослав.
Влизаме в „Рождение на Блажена Дева Мария“ точно в разгара на неделната служба, водена от отец Паоло Кортези. Църквата е пълна с народ. Млад човек свири на китара встрани от олтара, останалите пеят самовглъбено и отправят своите молитви към Бога. В малка ниша от лявата страна се намира кръщелният купел, а точно срещу него, в другия край на храма, е обособен параклисът в памет на българския светец.
Снимки: Венета Николова
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..