Посещението на македонският премиер Зоран Заев на 17 юни в София започна в минорна тоналност и презастраховане и от двете страни. Ден преди пристигането на делегацията от Република Северна Македония, българското външно министерство заяви, че на предстоящия Европейски съвет (24-25 юни) България няма да одобри началото на преговорите със Скопие за присъединяване към ЕС. Причината е трайното македонско неизпълнение на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. Заев за пореден път се оправда с актуалната политическа обстановка: „Имам чувството, че на 22 юни няма да има решение, защото България има служебно правителство и няма парламент”. Очерта и червените линии на Скопие, че „няма да се преговаря за македонския език и идентичност”. София отдавна подчертава, че е признала и двете, но с уточнението, че това се отнася за периода след тяхното обявяване с декрети през 1944 г.

„Политиката на България е неизменна от много години. Твърдо поддържаме Северна Македония, Албания и Западните Балкани по пътя за присъединяването им към ЕС. Но най-напред трябва да изчистим проблемите помежду си, за да не ги вкарваме в ЕС”. Това заяви служебният премиер Стефан Янев след разговора с госта от Северна Македония. „Спорът между Скопие и София е двустранен и трябва да бъде решен на двустранно ниво”, се съгласи и Зоран Заев, след като месеци наред системно лобира срещу България в редица европейски столици. Посещението в София ще насърчи работата на смесената историческа комисия, създадена по Договора за добросъседство, обеща за кой ли път той.

„Историците са хора на науката. Според мен, хората на науката трябва да се занимават само с наука, да си доказват тезите, разбира се, въз основа на фактите и доказателствата .... Но те не трябва да бъдат проводници в политиката, защото политиката е отговорност на правителствата“, поясни пред Македонската информационна агенция българският премиер. „Трябва ли да чакаме още пет години тази комисия да постигне нещо? Според мен, това не е реалистично“, запита Янев.

„До известен степен Договорът за приятелство и добросъседство, който подписахте през 2017 г., нямаше конкретни обвързващи условия и срокове. Това даде възможност за променливи тълкувания“, подчерта госта президентът Румен Радев при срещата си със Зоран Заев. Българският държавен глава  посочи, че през последните 2 години двустранните отношения са изпаднали в задънена улица, което се е отразило на преговорите на Скопие с ЕС. Президентът изрази надежда, че македонската страна може след 2 години бавене най-после да акредитира свой посланик в София.

Гостът и домакините не обявиха публично, какви конкретни стъпки се обсъждат за решаването на спора. Според различни източници Заев е обещал, че Северна Македония ще промени Конституцията си и ще запише българите като част от етносите, живеещи в страната. Скопие заявило и готовност да отвори архивите на бившите югославски служби, за да се огласят издевателствата над македонските българи след 1944 г. Предложено е и приемането на специална декларация за езиците на двете страни, които са близки, но също така различни и международно признати.

На македонски думата „прошета” означава разхождане. На български „разшетам” е глагол за забързано действие и подреждане на нещата. Дали Заев дойде в София само, за да се „прошета” или се и „разшета” ще проличи от следващите действия на Скопие. Коренът и на двата израза е „шетня“, която в българския тълковен речник означава едновременно – чистене, скитане, суетене, щуране, обикаляне, реене, разтребване, врява, бъркотия, нервничене. Крайният избор на значението ще направят политиците. В София Заев нарече българите и македонците „братски народи“. От двете страни на границата има една и съща поговорка за братството, че – „брат-брата не храни, но тежко и горко му, който го няма”.

Снимки: БГНЕС