На 24 юни православието чества Рождество на Свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. В църковния календар в почит към паметта на светеца са отредени още няколко дати, също и всеки вторник през годината е посветен на него. На 24 юни е и един от най-големите фолклорни празници – Еньовден, посветен на билките, водата, слънцето, свързваме го с някогашните предженитбени гадания с китки. Названието идва от модифициране на името Йоан – Иван, Яньо, Еньо. Оттам и различните наименования в отделни райони Яневден, Яновден, Иванден, Иван Летни и др.

Най-разпространено и устойчиво е вярването, че билките, откъснати на Еньовден, но преди изгрев слънце, имат голяма лечебна сила. Съвременните билкари, а и хора, които използват в ежедневието си лечебни растения, наистина стават буквално посред нощ и се отправят към своите любими места, за да наберат „еньовски билки“.

Лечебна и предпазна функция има еньовския венец, който някога момите оплитали от билки. Както и китката, която някои и днес се опитват да направят. Според народното предписание, тя трябва да съдържа 77 билки и половина. Толкова са и болестите – 77 са известните, а „половината“ е незнайна. Народните лечители знаят кои са 77-те билки, а половината откъсват от стрък, който случайно попадне в ръцете им, но преди това затварят очи. Еньовската китка се изсушава и се съхранява, вярва се, че с нея се лекуват всякакви болести.

На този ден от незнайни времена хората се пречистват със силата на водата. Много популярна е легендата, според която Слънцето се изкъпва в живата вода рано сутринта на Еньовден и танцува от радост. След това поема своя дълъг път към зимата. Всеки, който успее да види този приказен танц, бива благословен от Слънцето със здраве. Благословени са и всички реки, езера, извори. Казват, че на Еньовден вода започва да тече дори от пресъхналите извори. Затова се счита, че е добре всеки да отиде до естествен водоизточник и да се изкъпе, да се търкаля по сутрешната роса или поне да наплиска лицето си с вода.

На много места днес правят възстановки на обичая Еньова буля, който завършва с наричане на китки и предженитбени гадания. Палят се и еньовденски огньове – за да се увеличи силата на „небесния огън“. С магическата мощ на този момент от годината е свързано и поверието, че в нощта преди празника бродници и мамници обикалят полето, за да крадат чуждото плодородие. А над местата, в които има скрито имане, се появяват призрачни огньове. Но основният смисъл на празника си остава мисълта за човешкото здраве – една от най-големите ценности на българина във всички исторически епохи.

Редактор: Албена Безовска