Предстоящите предсрочни парламентарни избори на 11 юли трябва да доведат до сформирането на прозрачен и отговорен кабинет с ясна заявка за важните за България неща. Едно от тях е отвоюване на държавата от корумпираните кръгове. В това е категорична Христина Карагеоргиева, която живее в Нидерландия от 2001 г. Тя е бивша колежка от Английската редакция на Радио България и зад граница продължава да работи в областта на превода. Споделя, че никога не е прекъсвала връзката с родината и все така отблизо следи събитията в България. Гласувала е на редовните избори на 4 април, на предстоящите също ще даде своя вот. Според нея основният проблем за страната ни е липсата на правова държава, което води до задушаване на гражданските, политическите и икономическите свободи в държавата и я превръща най-бедната в ЕС. Затова, смята тя, действията на служебния кабинет, включително масовата смяна на хора на ключови позиции, са в реда на нещата, стига те наистина да доведат до дългоочакваните реформи:
„В момента ситуацията в България е доста трудна, но това не е нещо неочаквано. Онова, което не успяхме да осъществим в началото на прехода, ни преследва и до днес. Липсата на лустрация доведе до превземането на държавните институции от близки до силовата номенклатура хора, компрометиране и корумпиране на държавността, превръщане на политическата власт в икономическа и обратно. Резултатът от това е, че днес имаме един много труден за разплитане октопод. Но за разлика от 90-те години на ХХ век, разполагаме със зародила се средна класа, която не иска да живее така, иска си държавата и нейните институции обратно. Затова и усилията на служебното правителство започнаха оттам“, споделя Христина Карагеоргиева.
Според нея, в утрото на 12 юли ще се събудим не по-малко объркани, отколкото сме и днес, поради простата причина, че времето между двата вота е прекалено малко. Дори да има известни размествания в резултатите, драматични обрати не се очакват, оттам и сформирането на нов кабинет ще се окаже сложна задача. Според сънародничката ни най-добрият вариант е партиите и коалициите, които се явяват на изборите с желание за промяна и любов към страната ни, да поемат отговорност и да опитат да съставят правителство в името на България.
Ако на парламентарните избори през април българите в чужбина можеха да гласуват в 464 избирателни секции, през юли те ще имат възможност да упражнят вот в рекордния брой от 784 секции. Ще доведе ли това до по-голям брой гласове оттам?
„Малко е трудно да се прецени предварително по простата причина, че предишните избори се провеждаха в по-сложна пандемична ситуация. Голяма част от хората, които се намираха в чужбина, дали защото постоянно пребивават там, или защото бяха там временно, нямаха възможност да се приберат в България, но за сметка на това имаха желанието да гласуват. Това е един от факторите, т.е. доколко хората, които гласуваха в чужбина на предишните избори, няма да са се върнали или да са дошли на ваканция в България по време на следващия вот. Другата голяма въпросителна е доколко ще има отлив на гласове поради това, че протестната енергия, зародила се миналата година през лятото, се е изляла в единичен протест, намерил израз в избора през април.“
Доста дебати в обществото предизвика решението на 45-ото Народно събрание за изцяло машинно гласуване в секции с 300 и повече избиратели. Христина Карагеоргиева обаче е убедена, че повод за притеснения няма, а процесът на броене на гласовете в избирателните секции ще стане по-прозрачен:
„Аз имам надеждата, че българите сме адаптивен народ. Възможно е някъде вотът да се провежда по-бавно, но не бих казала, че от гледна точка на технологичната подготвеност на българите да гласуват или на организацията на изборите това крие кой знае какви рискове.“
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
Добра година за Изпълнителната агенция за българите в чужбина, в която всичко се случваше както трябва – така обобщи 2024 година ръководителят ѝ Райна..