След проведените на 4 април 2021 г. редовни парламентарни избори, партиите в 45 Народно събрание не успяха да излъчат кабинет, а парламентът проведе едва 9 заседания. По думите на анализатори и социолози те бяха по-скоро като трибуна на предизборната кампания и така тя продължи далеч по-дълго от регламентирания месец преди датата на вота. Желанието за промяна на досегашното управление и изкореняване на корупционните практики, накара и близо 180 000 българи зад граница да упражнят правото си на глас през април. Предстои да видим каква част от тях ще го сторят и на 11 юли. Те могат да гласуват в някоя от 784-те секции в чужбина или в родината си, ако са се завърнали за лятната си ваканция. 

Обществената нагласа е, че изборът, който ще направят хората на 11 юли, ще бъде с желание управлението на допринесе за промяната в страната и за  превръщането ѝ в предпочитано място за живот и развитие. Това най-вече важи за младите хора, които са на кръстопът – да заминат в чужбина или да останат в родината си. Някои от тях имат идея относно формулата за перфектния управник, въпреки че са наясно, че всеки жив човек има своите недостатъци:

„Важно е какви са неговите идеали и дали позволява да бъде повлиян от по-висшестоящи хора и интереси. Трябва да е човек, който желае доброто на народа, а не само своето добро“– казва студентката по медицина Мина Иванова пред БНР-Варна. Тя е категорична, че ще гласува на вота в неделя и очаква от кандидатите да дадат всичко от себе си, за да реализират обещанията и целите, които са поставили в предизборната си кампания.

Голяма част от младите българи са родолюбци, макар мечтите им да се простират извън границите на родината. Подобно на Даниел Луканов, който преди месец завърши езикова гимназия и очаква да продължи обучението си във Виена, но се надява някой ден да се върне. Изборите на 4 април са били първите в живота му на пълнолетен гражданин и със сигурност ще се яви на т.нар. "поправка". „На 11 юли не само ще гласувам, но и ще бъда член на избирателна комисия“, посочва Даниел и уточнява, че за двата месеца между изборите не е променил позициите си и ще подаде същата бюлетина:

„Ще гласувам както първия път. Аз не изпитвам никаква форма на разочарование и очакванията ми дотук са напълно оправдани – казва младежът. – Вярвам, че успешно вървим към промяната, нагласите на хората също се пренасочват. Всъщност в България винаги сме имали проблем с разделението – силно разединени сме във вижданията си, във вярванията си. Понякога в опита си да постигнем нещо се налага да прекрачим собствените си ценности, моралните си граници. Аз вярвам обаче, че това не трябва да се случва.“

Сред младите, не липсват и такива, които критикуват партиите, станали част от 45-о Народно събрание и невъзможността им да заработят в екип, въпреки наглед общите цели, които обединяваха част от тях:

„Една от причините, според мен, беше нежеланието на политиците да сближат своите позиции, в името на това да постигнат общи решения – смята студентката Василена Радкова. – Мисля, че политическото високомерие на част от партиите доведе до това. Друга възможна причина може би беше неособено голямата избирателна активност. Голяма част от българите не отидоха до урните и техният глас остана неизразен. Аз вярвах, че има желание и разум да бъде намерен общ език в името на българския народ.“

Младите хора считат изборите като повод за проява на лична отговорност и опит за преодоляване на устойчивата максима, че чакаме някой да ни реши проблемите, вместо сами да се заемем с това. Затова и призовават за активно участие в деня на вота, защото всеки глас има своята тежест и значение за трансформацията на страната. 

Съставил: Йоан Колев