БНР е влязло в живота и задълго е останало школа, музикална сцена и вдъхновение за композитора Димитър Николов. Той е сред малцината наши колеги, които можем да наречем доайени на музикалната редакция в Радио България. В продължение на близо 40 години работи като музикален редактор и автор на предавания в БНР, композира и музикални произведения, които влизат в репертоара на симфонични оркестри и смесени хорове.

Музиката и радиото за Митко Николов са две взаимно свързани занятия, които са му донесли поводи за гордост, любов, срещи и много вдъхновение. „Моят случай в радиото е нетрадиционен - казва той. – Целия си трудов стаж прекарах на едно място – в Радио България“. 

Когато завършил Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ през 1971 г. , обявили конкурс за музикален редактор. Явил се, веднага бил приет на работа и не е сменял работното място до пенсионирането си през 2009 г.

„Въпреки, че съм имал изкушаващи предложения през годините, две неща ме задържаха в БНР - великолепните талантливи и изключително интелигентни хора, с които съм работил тук, както и наличието на огромно количество музика от България и от цял свят, която имах възможност да слушам. Аз съм композитор и това ме интересуваше. Много неща се учеха в движение, защото моята подготовка беше в друга, музикална насока, не толкова конкретизирано в медия, в радио. Тогава съм бил около 25-годишен, а най-първите музикални редактори, 20-30 години по-големи от мен - Васил Маринов, композиторът Петър Мусала Гюлеметов, ме обучаваха за работа в студио и монтаж. Даже имаше отделен, т.нар. „бърз фонд“ към радиотеатъра, където имаше 5 хил. заглавия, в случай, че ни потрябва бързо да изберем музика.“

Димитър намира Радиото сега много променено спрямо началото на неговия път тук. „Свързващото между програмите беше многото музика и предавания за култура, които бяха ценни и интересни“ – казва колегата ни:

„Фактически Радио България се явява синтезирана програма. Тъй като успяваше да поднесе цялата важна информация за България, която в другите програми минава за 24 часа, в рамките на един до три часа програма и то за конкретна публика – било на български, френски, английски или на останалите езици, на които е предавало радиото. Това е доста тежка журналистическа задача, с която колегите се справяха много добре.“

Димитър Николов е известен и с композиторската си работа. Предпочита големите музикални форми, които оприличава на  новелите в литературата. Те са плод на много концентрация, работа и безсънни нощи: 

„Когато пишеш една симфония, например, ти работиш върху нея 5 -6 месеца. Не можеш да бъдеш вдъхновен през цялото време. Вдъхновението е само зрънцето, идеята, която после развиваш чрез опита и дисциплината. Но в България професия композитор няма. И сега е така.“

Творческият портрет на Димитър Николов няма да е пълен без присъствието на неговата спътница в радиото и в живота – Боряна Желева. Тя също е журналист с творчески заряд и тънък усет към мелодията на думите, а Радио България е спирка и от нейния професионален път, тъй като през 2000 година сътрудничи на българската редакция:

„Атмосферата беше чудесна, колегите бяха изключително съпричастни един към друг. Продукцията на радиото беше такава, че се харесваше много. Говорила съм с хора в чужбина, които тогава ни следяха активно. Отзивите бяха отлични. Всичко най-хубаво мога да кажа за Радио България, отличаваше се с изключителна колегиалност, професионализъм и добри резултати".