Свидетели сме на края на една по-вяла кампания за парламентарни избори. Причините за това може да са както в предсрочния характер на вота в сезона на отпуските, така и изразходените немалко средства от партиите в кампанията през пролетта. „Толкова дълго бяхме в кампания, че вече спряхме да я забелязваме. Имам чувството, че тя започна от началото на годината“, коментира журналистката Мира Баджева. Политологът Георги Киряков пък акцентира на каналите за връзка с избирателите:

„Разчита се предимно на социалните мрежи, където рекламата е с много ниски тарифи, както и на обиколки из страната и срещи с избиратели. Освен това, вече съществуват определени нагласи у хората, за кого да гласуват. Така партиите не е необходимо да ги убеждават дълго за кого да го сторят“, посочи той пред БНР-Стара Загора.

Анкета сред жители на града обаче красноречиво показва реалното отношение на избирателите към политиците и техните предизборни обещания:

„Не ми влияят особено. По-скоро неутрален съм към предизборните кампании на всички“ – споделя Васил. „Много са блудкави и общи, и не може да достигне до разума ми тяхното послание“ – допълва го Георги.

Мария пък е категорична, че посланията им ѝ въздействат отрицателно:

„Право да ви кажа, слушам ги от сутрин до вечер и дори вдигам кръвно, защото знам, че пътят, който чертаят, не е правилен“.

Въпреки това, според Георги Киряков, кабинет след изборите ще бъде съставен, като се очертават две възможни хипотези:

„Възможно е т.нар. „партии на протеста“ заедно с една от големите партии на статуквото да съставят мнозинство. То може да е с условието, че всичко е краткосрочно, с определени задачи, които, ако не бъдат изпълнени, да се стигне до предсрочни избори. Втората хипотеза е служебният кабинет да продължи мандата си като редовно правителство, със съгласието на партиите на протеста и представители на партиите на статуквото. Така се избягва възможността парламентарно представените партии да поемат пълната отговорност за възможен управленски провал.“

Тази теза подкрепя и политологът Димитър Ганев:

„Няма съмнение, че ще бъде по-скоро експертно правителство. Всеки един представител на партия, ще представя своите хора не като отявлени партийци, а по-скоро като експерти в дадена област.“

Почти невъзможни за предварителна прогноза изглеждат изборните резултати, смята политическият психолог Антоанета Христова. По думите ѝ, за това са отговорни няколко фактора. От една страна, това е активността на служебното правителство и почти ежедневните резултати от неговата работа. Те превръщат отделните кандидати на политическите партии в догонващи събитията.

„Ежедневните новини и събития, произведени от служебното правителство, предизвикват най-разнообразни реакции – възмущение, желание за отговор, а всичко друго остава на втори, трети и пети план.“

Друг фактор, който прави невъзможна реалната преценка за нагласите на избирателите, е работата в социалните мрежи на т.нар. „интернет тролове“. Те успешно изпълняват задачата си да изкривяват изключително много информацията, а оттам и реалността, която тя създава за отделния потребител.

„Почти всички политически партии използват такива. Затова е много трудно да се ориентираш кое е реалната позиция, освен ако не започнеш да следиш профилите. Работата на тези хора до такава степен въздейства манипулиращо, че аз го свързвам даже със заплаха за националната сигурност, тъй като създава определени настроения, които не почиват по никакъв начин на факти и обстоятелства.“

Христова посочи, че освен поляризацията между хората, възможно негативно влияние върху вота ще окаже и машинното гласуване, въведено с промени в Изборния кодекс от кратко просъществувалото 45-о Народно събрание.

„Всички се опитаха да минимизират участието на избирателите. Пример за това са възрастните хора. Системата за гласуване не предполага желание за участие от тяхна страна, а по-скоро им създава бариери и страхове. Затова аз допускам, че е възможно да имаме с няколко процента по-ниска активност.“