За българите в САЩ е много важно да упражняват правото си на глас при провеждането на избори в България. Това се потвърждава и от факта, че на всеки следващ вот броят на гласувалите се увеличава. Само в Масачузетс на изборите през 2017 г. е бил постигнат рекордният към онзи момент брой гласували – около 500 човека, тази година на 4 април е отбелязан нов рекорд - около 600 души. Проблем за тях обаче се оказват огромните разстояния. Затова българите в САЩ държат и на осигуряването на възможност за гласуване по пощата. Поради часовата разлика, изборният ден там е още в началото. Заради увеличения брой секции на тези избори там се очаква още по-голяма активност. Това споделя Надежда Стоянова-Литъл, българка, която от години живее в Бостън, щата Масачузетс, САЩ. От 2013 г. тя редовно участва в организирането на изборите там, като част от Мрежата на българските изборни доброволци. За настоящия вот също помага на колегите си, но гласува в България, където се е завърнала за лятната ваканция с двете си деца – Сияна на 3 години и Магдалена на 10 месеца. „България ме посрещна прекрасно – с любвеобилните си внимателни и учтиви хора“, споделя тя и пояснява, че за нея това е много емоционално пътуване, възможност за среща със семейството и приятелите й.

По думите на Надежда в Масачузетс живеят няколко хиляди българи, но точна официална статистика няма. Очаква се цифрата да се конкретизира, когато излязат резултатите от Националното статистическо преброяване на САЩ, при провеждането на което всички са имали възможност да заявят откъде произлизат. В Масачузетс има много трайна българска общност, съставена от емигранти отпреди 1989 г., много млади семейства, които се установяват след промените, много студенти от Харвардския и Масачузетския технологичен институт и др. учебни заведения, и българи, които идват по програмата на посолството на САЩ за летните бригади, казва Надежда.

Тя обяснява защо, независимо че живее далеч от родината, за нея е толкова важно да упражни правото си на глас:

„България, смятам, е във всеки един от нас. Независимо къде сме, живеем във време, в което разстоянията са единствено във въображението. Те много бързо се преодоляват с технологиите, които имаме, и с възможностите (извън ограниченията на пандемията) да пътуваме, да се събираме с близките си. Моите деца растат както с американското, така и с българското си гражданство. Говорят и ще говорят все по-добре български език. За мен е много важно те да запазят това наследство, да го развият, да го оставят и на техните деца. Имаме изключително добре работещ български център в Нова Англия, чиято основна мисия е да популяризира и запази българската култура сред българите, живеещи там. Има българско училище, българска църква, клуб по народни танци. Няма причина да избирам една от многото идентичности, които ме определят като зрял човек. Аз не просто съм гражданин на България, а и на Европейския съюз. Там също имаме много и различни култури, и всяка една ни прави по-свързани и по-смислени хора. Мисля, че е дълг на всеки, който пази българското си гражданство, независимо къде живее, да участва в управлението на страната“.

Надежда споделя, че мечтата й е България да се откъсне от прага на бедност, в който е държана 30 години, да се отсеят достойните, почтени, умни, образовани и милеещи за страната държавници, а гражданите да упражняват непрекъснат контрол върху изпълнението на техните обещания.

Дали обаче изминалата предизборна кампания е показала, наличието на конструктивен диалог за насоките, в които трябва да се развива България?

„Видях опити за обяснение и частично представяне на различни програми. Бих искала да видя диалог. Той не се случи, но ние не трябва да забравяме, че той не се е случил. И когато гласуваме днес, да си дадем сметка, какво трябва да се промени, за да се случи този диалог. Непрекъснато трябва да има разговори за политиките, които ще направят България по-добро място за живот и ще дадат възможност на предприемчивите, на любознателните, на младите, на по-възрастните с опит, да изградят една по-добра държава. Ако не се е случил този диалог така, както аз бих искала, то моят глас трябва да бъде в посока на това, да избера хора, които ще направят диалога възможен“, споделя Надежда Стоянова.