Шест са избирателните секции, отворени в днешния изборен ден в Молдова. Гражданите, които не са заявили в срок до 15 юни изричното си желание в коя секция ще гласуват, могат да упражнят избирателното си право, но след попълване на декларация на място в някоя от изброените секции в Кишинев, Тараклия, Твърдица, Комрат, Чадър-Лунга и Вулканещ.
„Не за пръв път гласувам в посолството в Кишинев и винаги е имало ред“, каза Нина Топалова, представител на исторически формираната българска диаспора в Молдова.
„Интересуваме се за нашата прародина, защото тя ни е признала, дала ни е българско гражданство. Затова проявяваме ответен жест – да покажем, че не само сме придобили паспорти, а и имаме българско самосъзнание, обичаме си прародината и не я забравяме – посочи тя в интервю за Радио България. – Интересуваме се от политиката, но със сигурност ни е по-трудно да оценим ситуацията в България, защото не живеем там – когато идваш на гости е едно, а като живееш - съвсем различно. Не мога да кажа, че имаше голяма агитационна работа в Молдова преди изборите, но все пак хората споделяха впечатления. Не мога да кажа и че всички, които имат право на глас участват в изборите, но много го правят от чувството на дълг и уважение към прародината. Двеста години сме били откъснати, сега сме признати граждани на България, и малко поне да допринесем за нея, макар и далеч.“
Нина споделя, че напоследък е улеснена процедурата по получаване на българско гражданство, има консулство в Тараклия и за първи път толкова много места за подаване на документи. Но въпреки това етническите българи с право на глас в Молдова са може би под 10 % от цяла общност.
„България прави каквото може. Днес споделих с посланика за един наш проект и отбелязах, че не всяка държава може да се похвали с това как в Молдова българите имаме възможност да учим майчиния български език- от детската градина до университет, държавата е осигурила да учим езика и културата. Това се отнася и за други народности, живеещи в Молдова, разбира се, но е важно, че ние можем да не се страхуваме да си кажем българското име или да говорим на български.“
Как трябва да се променят връзките на българите в Молдова с прародината, след днешните избори?
„Първо искаме да чуем една ясна политика за българите зад граница, особено за подобни исторически диаспори, като нашата – каза Нина Топалова. – Предците ни са избягали от родината, не за да търсят по-добър живот и пари, а да спасят своя си живот. Но досега не сме чули българско правителство да каже ясно, какво може да се направи, ако искаме да се завърнем в България. Зная, че в България, както и при нас, опустяват селищата, но ако има някаква такава политика, мисля, че много българи от молдовска и украинска Бесарабия биха се завърнали. И те по малко го правят – децата отиват да учат в университет, родителите ги следват, но няма ясна политика. Много ще се радваме ако новите парламент и правителство се обърнат към българите зад граница.“
Снимки: Нина Топалова, Кишинев
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..