Знаменатeлен е приносът на Радка Кушлева в традиционната ни култура – тя за първи път популяризира родопската песен до всички български кътчета чрез ефира на Националното радио. Редом до песните от с. Широка лъка и с. Гела, тя първа одухотвори с великолепния си глас образци от традициите на българомохамеданите от родопския край. Преди това, поради затворения начин на живот на тези хора, песните са звучали само в тесен семеен кръг.
Родена е на 12 юли 1926 г. (отива си през 1984 г.), в Широка лъка, в род на прочути певци и гайдари. Наследява таланта на майка си Цонка Кушлева, а баба ѝ Мария Седянкова от Гела е първата ѝ учителка по родопско пеене и незаменим извор на репертоар. От дете запаметява песни, с които участва на училищни и селски тържества и събори. През 1942 г., едва на 16 г., след конкурс, пее по Радио Скопие, където два пъти седмично се изявява пред микрофона с незабравимите „Бела съм, бела юначе“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“ и др. под съпровода на „Кореняшката група“ с ръководител Карло Алиев и оркестъра на Иван Кавалджиев. Певческият импулс на младата певица не спира дотук.
С присъщия си артистичен дух, Радка поставя началото и на фамилни формации: първоначално дует със сестра ѝ Мария, който прераства в квартет „Кушлеви“ с по-малките си сестри – Анка и Стефка, за да се стигне до секстет, в който пеят и дъщерите ѝ Соня и Диди. Основен дял от репертоара им е родопски, а песните са аранжирани многогласно. Професионалното им ниво предизвиква сензация по време на европейските им турнета.
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..