Свидетелства за съществуването и развитието на днешния град Видин има още от римско време. Крепост с името „Бонония” била от стратегическо значение за империята, а по-късно вярно служила на византийците в опитите им да удържат нахлуванията на славянските племена.

Градът, наречен с побългареното име Бдин, става част от българската държава, още при основаването му от хан Аспарух през 681 г. Докато трае то, Бдин е център на един от десетте военно-административни окръзи. А към края на Втората българска държава, приключила с нейното завладяване от османците, за кратък период се преобразува в автономно царство.

След Освобождението на България през 1878 г. река Дунав изиграва значителна роля в развитието, модернизацията и разцвета на Видин. Географското му разположение на първи голям български град, край водния път, подтиква мнозина пътешественици, музиканти, архитекти, строители и търговци да останат в града. Опознавайки и обиквайки го, те му завещават неизличими изящни дири. Красотата на реката става едно от вдъхновенията и за написването на националния химн „Мила родино”, чийто текст и музика дължим на един от първите ни философи и енциклопедисти Цветан Радославов.

Както други български градове, така и Видин е мултиетнически и в него в сговор и спокойствие подслон намират българи, турци, евреи и арменци. Доказателство за това са близо разположените православен храм, джамия и синагога – съвсем не единичен пример по нашите земи.

Построеният във Видин още през 17-и век катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски” е втори по големина у нас след столичния „Св. Александър Невски”, а градът е средище на просветители и духовници, записали със златни букви имената си в българската история.

„Софроний Врачански, Антим І, митрополит Неофит са завещали на Видин резултатите от своята невероятна благотворителна дейност – сгради, практики, фондове за образованието на деца в неравностойно положение – разказва пред Радио България изследователят Мариана Мелнишка. – За съжаление, след 1944 г. всичко това бива унищожено и градовете в Северозападна България, част от които е и Видин, западат. В своето проучване установих, че ако духовният потенциал и средствата на хората, живели от средата на XIX до средата на XX век, са били запазени, тази част от страната е щяла да бъде силно облагодетелствана.”

Със свои средства благодетелите Йоница Николов, Ванко Джонов и Тома Лозанов изграждат видинската градска баня, кухнята за бедни граждани, спиртоварната, дъскорезницата и много други. И тримата предприемачи смятат, че щом са спечелили парите си с помощта на хората, са задължени да им ги върнат, дарявайки имоти, от които да изкарват пари.

Един от архитектите с ярък принос към следосвобожденския облик на града е Майер Аладжемов. Той е и сред първите реставратори на средновековния замък „Баба Вида”, издигнат върху част от крепостта „Бонония”. Освен това ръководи строителството на Светата митрополия в града по проект на арх. Коста Николов, грижи се за поддръжката на синагогата, няколко пъти е оглавявал Съвета на Видинската еврейска община.

„Майер Аладжемов е учил в Мюнхен, но след като остава сирак, се връща да работи в родния си Видин – казва още Мариана Мелнишка. – От него остава например една приятна еклектична къща, приличаща на крепост, с елементи от германския алпийски стил и средиземноморския. Но тъй като няма наследници, които поддържат къщата, тя се руши. Майер Аладжемов става градски архитект по времето на кмета Бърни Бончев. Двамата променят облика на Видин, превръщайки го от ориенталски в европейски град.”