Прилепило се до сочещи небето възвишения, село Влахи намира уютен пристан в Пиринската планина. Заради мекия си климат и благоприятно разположение, то дава дом на пасищни животни от стари български породи, а природолюбители го величаят като място за познание, другаруване и отмора.
Повече от 20 години семейството на Елена Цингарска полага усилия за възраждането на изчезващи породи, сред които каракачанската овца и калоферската коза. За да се посветят на каузата си, всички те изоставят градския живот и се впускат в издирвателска мисия по села, паланки, поляни и кошари.
„Идеята ни беше да отглеждаме животните по максимално близък до традиционния начин – както са го правили каракачаните – казва тя. – Преди да бъдат насилствено спрени в годините на социализма, те са извършвали големи сезонни преходи със стадата си към Беломорието и българските планини. В днешно време това е възможно чрез височинно преминаване, което се извършва от ниските към високите планински части. Затова и устроихме зимната база за животните в село Влахи.”
Породата на каракачанската овца отвежда чак до цивилизацията на траките, които украсявали с нейни изображения керамичните си съдове. А в недалечни дни, когато каракачаните били принудително заселени в градовете, част от животните били изклани, а други кръстосани с различни породи в национализираните от властта стопанства.
„Събирахме животните буквално от единиците останали от породата – разказва Елена Цингарска. – Откривахме по една или две овчици в изолирани стада основно в Родопите и в Рила, а днес стадото ни наброява близо 500 каракачански овце. Калоферската коза не беше до такава степен изчезнала, защото в района се отглежда за създаването на кукерски костюми, но отново се намираха само по няколко животни в стопанство. Създаването на стадата се оказа изключително трудно начинание без никаква подкрепа. Водеше ни единствено ентусиазма и желанието да направим нещо добро за тези породи, за да бъдат върнати към живот.”
Докато съпругът на Елена – художникът Сидер Седефчев, се заема с грижите около стадата, самата тя решава да развие заниманията си, свързани с изследването и опазването на едрите хищници по нашите земи. И за целта създава в кресненското село образователен център, посветен на тях.
„Центърът е създаден с идеята да дава реалистична информация за едрите хищници на България и родствените им видове по света, както и за изключителната им роля в екосистемите – пояснява Елена Цингарска пред Радио България. – Дейностите ни са насочени основно към децата и подрастващите, тъй като в тях е надеждата, да разберат от каква изключителна важност е опазването на природата. Честно казано, чувстваме се обезверени, че с по-възрастните би могло нещо да се промени. И тъй като надеждата ни е в младото поколение, тук се организират летни лагери, посрещат се групи от училища или от кръжоци.”
Приключения, игри на „нещотърсачи“, разкази край лагерния огън – всичко това бледнее, щом хлапетата застанат край огражденията на вълците Байто и Въчка.
Оказва се, че спасените от зоопарк животни съвсем не са онези кръвожадни зверове в приказките, а живи същества със свое място в природата. До неотдавна мечките Медо и Буя също имали свой дом край образователния център, ала заминали за италианските Алпи, след постоянните неуредици с водата в селото.
Елена Цингарска казва, че е нужно всеки човек да носи в себе си любовта към природата, защото самият той ѝ принадлежи и без нея не би могъл да оцелее. Затова и вместо да участва в лудницата на града, предпочита да води живот, изпълнен със смисъл – сред природата.
Снимки: БГНЕС, evromegdan.bg, Facebook /@LargeCarnivoreEducationCentreBulgaria, архив
Европа трябва да продължи да планира по колективен и координиран начин следващите си стъпки при осигуряването на справедлив и траен мир в Украйна. Заедно с нашите европейски и трансатлантически партньори, България е готова да участва в решението за мир..
Заради национална транспортна стачка в Италия Министерството на външните работи препоръчва на българските граждани, временно или постоянно пребиваващи на територията на Италия, да планират внимателно пътуванията си, при възможност да предвидят..
Министерството на транспорта от години полага усилия за развитието на Коридор №8, свързващ Адриатическо с Черно море през Албания, Северна Македония и България. От 1220 км железница по коридора 747 км са на територията на България. Едва 2,5 км. от..
Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН ) организира конференция и тържествено събитие,..
59 души загинаха, а 155 пострадаха при пожар по време на концерт на популярната група "ДНК", избухнал снощи в дискотека "Пулс" в град Кочани,..
Министерството на здравеопазването на България създаде организация за оказване на медицинска помощ на пострадали в пожара в Северна Македония. През..