Топлите летни вечери са най-подходящото време през годината за организиране на традиционни родови срещи под открито небе. Те са вълнуващи, защото обикновено на тях присъстват много роднини или приятели, които отдавна са напуснали малкото село или град, но винаги с любов и носталгия се връщат там. Покрай тези родови срещи в миналото на много места са възникнали селски празници и събори. Често те съвпадат с датите на значими църковни празници, които служат като ориентир за хората, които отдавна не живеят в селото, но се стараят да се връщат там поне за празника.

Придържането към корена и традициите е повод всяка година по едно и също време да се организира събор и в пловдивското село Бяла река. Празникът се провежда от незапомнени времена, но е запазен и днес. Мястото му е на площада, където се изявяват местни фолклорни групи и гостуващи певци и танцьори, привлечени от възможността да се представят пред широката публика. Жителите на Бяла река са 500-600 души. От 1989-а е създадена певческа група към местното читалище. „В началото бяхме няколко певици и се събирахме в библиотеката. По късно броят ни стигна до 15 човека и се преместихме в наш клуб“ – казва Светлана Велчева, председател на читалище „Христо Смирненски-1929“.

„Там и до сега репетираме по веднъж или два пъти седмично. Отначало нямахме музикален ръководител, а пеехме акапелно. Акордеонистът Димчо Димитров, ръководител на оркестър „Астра“, оглави нашия хор. Започнахме издирване и разучаване на двугласни и тригласни песни, т.е. групата ни се насочи към обработен фолклор. През годините имахме участия из цяла България - в Златоград, Неделино, Цалапица, Старозагорски минерални бани и мн. други. Имаме много празници и в нашето село. Ние сме домакини, каним много гости. Още от нашите баби знаем, от незапомнени времена, празникът на селото ни се е провеждал на аязмото извън селището. Там е параклисът „Св. Илия“, който е и наш покровител. Сега празникът е осъвременен и всички се събираме в почивен ден на площада в селото. Всяка година каним по няколко състава, опитваме се да създаваме настроение, да правим селото привлекателно и живо.”

В село Бяла река от скоро живее и председателят на фондация „Пазител на традицията – Пазителите“ Пеньо Иванов-Vasko. Чувства се като тукашен човек и активно участва в подготовката на различни събития в селото. По думите му, тук празникът не е само един ден в годината, а има развитие и това позволява да дойдат повече самодейци и майстори на художествени занаяти от различни области на страната. Как се правят цървули и плетени кошници, начинът на вплитане на мъниста в облеклото бяха част от демонстрациите в празничните дни.

„Важното за мен е да пазим традициите, да възраждаме и да се научаваме на занаяти. Така възникна и идеята да поканим приятели от страната да дойдат и да покажат традиции, занаяти, обичаи, ръчно направени изделия. Това е шанс за хората тук да видят неща, които иначе в ежедневието няма къде да видят. И понеже девизът на нашата организация е „Всеки един българин е пазител на традициите“, то трябва да напомняме по-често на хората за тази пътеводна нишка, че смисълът е да се съхраним като човеци и народ с добродетели.”

Насочил е усилията си към създаване на център „Пазител на традициите“ в селото, където да обучават хора от всякакви възрасти в различни занаяти. „Важно е да дадем своя дан занаятите, които са стигнали до нас, да бъдат продължени като човешки опит и знание”, категоричен е Иванов.

„Аз, от няколко години, освен с моя занаят – готварството, се занимавам с каменарство и с бижутерия. Една от причините да се заселя в този регион е, че съм по-близо до Родопите, където за каменарството има интересни места с много хубави кристали и минерали. Дори тук, на няколко минути път има прекрасни ахати. Но това е друг вид преживяване – да си близо до природата, да се разхождаш, да си откриеш някакво камъче, да му се радваш, това е голяма емоция. Има много полускъпоценни камъни тук, от които може да си направиш сувенир, предмет за бита, а както знаем много от камъните помагат и за по-доброто ни здраве. Освен всичко друго тук имам и градина, в която отглеждам зеленчуци за собствени нужди. Всичко, което съм засадил тук вече цъфти и дава реколта. Изводът е, че нямаме друг път, освен да вървим в унисон с природата.”

Снимки: Facebook / ByalaReka и личен архив