Първият съвременен покрит пазар за месни, млечни продукти, птици, риба и зеленчуци – Централните софийски хали, е дело на родения близо до град Битоля архитект Наум Торбов. Негов е и проектът на Сградата на Софийското казино, намирало се на мястото на Софийската градска художествена галерия, но разрушено от бомбардировките над София по време на Втората световна война. От откриването си през 1911 г. до средата на 40-те години на XX век в Халите се разполагат и работят близо 170 дюкяна и щандове на дребни търговци. Фасадата на сградата, разположена в сърцето на столичния град, на ъгъла между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“, привлича вниманието заради архитектурните прилики с разположената на отсрещната страна на улицата Централна минерална баня, в част от която днес се помещава Регионалният исторически музей – София. Именно заради своята забележителна архитектура Централните хали получават статут на паметник на културата от национално значение през 1955 г.

Сградата – символ на столицата и до днес е запазила предназначението, с което е построена, дори след продажбата ѝ на частна компания в началото на 21 век. Близо 20 години по-късно обаче, бъдещето ѝ е под заплаха. Причината – компанията собственик е продала имота на германска търговска верига, която планира да открие свой супермаркет в него. За намеренията се разбира случайно, след като купувачите обличат намеренията си в проект, който внасят за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство. Казусът бе разгласен от независимия общински съветник Борис Бонев, представител на гражданската неправителствена организация „Спаси София“. От сдружението организираха жива верига пред сградата, с искане проектът за преустройството ѝ да бъде публикуван и подложен на обществено обсъждане.

След проведена среща на Борис Бонев с министъра на културата Велислав Минеков, стана ясно, че министерството няма правомощия да се намеси, тъй като Халите са частна собственост. Това обаче не отменя факта, че тази сграда е паметник на културата от национално значение – обясни в интервю за Радио България Бонев:

„Когато дадена сграда е категоризирана с подобен статут за защита, това означава, че нейният собственик, дори да е частен, не може да прави каквото му скимне. Трябва да се съобразява както с препоръките на експертите, така и с общественото мнение. Казвайки, че една сграда е паметник на културата от национално значение, означава, че тя вече принадлежи, макар и не по нотариален акт на цялото общество. В този смисъл, то има право да участва в процеса и да се интересува за нейното бъдеще.“

Препродажбата няма как да бъде спряна, тъй като формално е законна, но възможностите за запазването на Халите с автентичния им вид и предназначение не са изчерпани. От една страна проектът за реконструкция може да бъде променен, но ако това не се случи, трябва да се предприемат адекватни действия – категорични са защитниците на архитектурната забележителност:

„Столичната община и държавата трябва да положат усилия за изкупуване на собствеността на тази сграда – настоява Борис Бонев. – Ако проектът на търговската верига не се реализира заради неспазване на предписанията за запазване на вътрешната и външната архитектура, тогава, за да може сградата отново да се превърне в център на търговията, е логично държавата и общината да се намесят. Все пак неслучайно на входа ѝ стои гербът на София, а не герб на търговската верига или собственика“ – припомня столичният общински съветник.

Не е изключена и трета възможност – разговор между настоящите собственици, общината, държавата и представители на търговската верига, на който да се постигне споразумение за разработване на нов бизнес план за бъдещето ѝ. Той отново може да включва продажбата ѝ на търговската верига, но под условие да не се превръща в супермаркет, а да продължи да се наема от малки търговци, които да продават своите стоки там.

Ще надделее ли общественият над частния интерес и как ще продължи животът на един от символите на града, предстои да разберем.

Снимки: Ани Петрова, БГНЕС