Животът на световноизвестните готвачи Джанфранко и Анна Киарини преминава на бързи обороти и в чести пътувания до безброй дестинации. В списъка им от посетени държави намират място цели 114, в които двамата помагат на местни предприемачи да започнат свой бизнес и да превърнат ресторантите си в предпочитани места, не просто за хранене, а за незабравимо преживяване.
Същата амбиция ги поддържа активни и днес, докато се наслаждават на работата си в семейния им ресторант в българското село Девино. Разположено между Велико Търново и Търговище и почти безлюдно, то ги пленява още в първите минути щом пристигат на оглед за имот, открит с обява в социалните мрежи.
Защо в България? – Познават страната ни добре още от 2015 година, когато Джанфранко пристига в Банско като специален гост на кулинарен фестивал. След края му, двамата наемат кола и предприемат обиколка, която ги отвежда в Пловдив, София, Велико Търново, Варна и Бургас. Половин година по-късно се връщат отново у нас, с желанието да закупят жилище и да продължат да опознават страната ни. Спират се на имот в пиринския курорт, но бързо осъзнават, че мястото не е подходящо за тях. Пандемията от Covid-19 и загуба в семейството им, ги принуждава да заминат за САЩ, а скоро след това попадат на анонс, че отдавна изоставеното училище в село Девино е обявено за продажба. Освен двата големи етажа, които преустрояват в ресторант за едва 10 души и жилищна част за Джанфранко и Анна, те получават и огромен двор с неповторима гледка към околността.
„Успяваме да се справим с ресторанта само двамата. Аз работя в кухнята, а Анна сервира – разказва Джанфранко пред Радио България. – Не искаме в нашия ресторант клиентите да се сблъскват със сервитьори, както в хиляди други в България. Някои от тях са много отдадени на професията и се грижат всичко с вас да е наред, но голяма част работят това, защото няма какво друго да правят. Това веднага си проличава, заради недоброто обслужване. Така че ние не искаме да рискуваме с някого, който застава между нас и нашите гости.“
Двамата се стремят ястията, които приготвят, да изглеждат модерно, без да изневеряват на условието да носят български отпечатък:
„С Анна сме хора, които обичаме да се храним леко. Харесваме средиземноморската диета. Обичаме сирене, но се стараем то да бъде достатъчно зряло, харесваме кьопоолу, шопска салата, лютеница, таратор. Използваме и продукти, които ги има тук, но почти не се използват. Такива, например, са охлювите. Опитваме се да придадем нова идентичност на българската кухня, да я издигнем на най-високо кулинарно изразно ниво. Трябва да създадем ново поколение имена, които да бъдат ориентир за чужденците, които не познават България. Освен това, ние се стараем да доразвиваме вече познатите ни ястия.“
Пример за такова е традиционната българска студена супа – таратор, към чийто състав освен кисело мляко и нарязани на много ситно краставици, двамата кулинари прибавят охлюви и сос от лимон и масло. Гозбата поднасят гарнирана със зеленчуков чипс.
Любопитно е, че Джанфранко и Анна стриктно спазват правилото си да не допускат лица под 18-годишна възраст в своето кулинарно кътче. Това има своето логично обяснение, убеден е италианецът:
„Ние смятаме, че децата не могат да бъдат принуждавани да седят на едно място в продължение на 6 часа и да консумират храна, която няма да харесат, няма да разберат, а през това време ще трябва да се държат по определен начин. Те трябва и могат да бъдат оставени на грижите на техните баби и дядовци, където ще имат свободата да ядат каквото решат, да правят каквото поискат, защото ще бъдат в безопасност, докато родителите им заслужено отдъхнат за кратко от задълженията и напрегнатото си ежедневие.“
Снимки: Facebook / @10DieciBoutique, dieciboutique.com, личен архив
Подлезът на "Орлов мост", свързващ локалното платно на бул. "Цариградско шосе" с Борисовата градина, беше напълно преобразен и превърнат в модерно, светло и вдъхновяващо пространство с репродукции на картини на стара София. В обновения подлез са..
Свещеният скален град Перперикон получи още едно голямо признание. След като преди месец той влезе в десетката на класацията на най-интересните археологически обекти в Европа, според авторитетния британски вестник The Guardian, сега попадна на страниците..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..