Знаете ли, че в момента 35 държави от целия свят, в това число и България, разработват изкуствено слънце на Земята? И не, не става въпрос за голямо кълбо, което излъчва топлина, а опит да се създаде устойчив ядрен синтез, чрез който да се добива електроенергия в неограничени количества. Проектът се нарича ITER- International Thermonuclear Experimental Reactor (съкращението означава път на латински) и води началото си от края на 2007 година. В него участват държави от ЕС, Русия, Китай, Индия, Япония, САЩ и Република Корея. Според ръководителя на проекта проф. Бернар Биго ITER въплъщава амбицията на физици и инженери да възпроизведат получаването на енергия, така както се случва на Слънцето т.е. да се постигне управляем ядрен синтез.



Това е едно от най-амбициозните енергийни начинания в света, тъй като ядреният синтез не се случва на Земята в естествени условия. В момента по проекта се строи високотехнологично съоръжение на терен от 180 хектара в Кадараш, Франция, където вече съществува голям център за развитие на ядрените технологии. 



Пускът на строящия се реактор е предвиден за края на 2025 година, но той ще бъде все още част от научната и проучвателна работа по проекта. Всички резултати от проучванията след това ще бъдат използвани за построяването и използването на демонстративен реактор, който реално да произвежда енергия. По план това трябва да се случи около 2040-та година.

ITER е пътят на човечеството към създаване на нови зелени енергийни източници, които в бъдеще ще могат да се използват като неизчерпаеми на Земята и в Космоса, коментира проф. Димитър Тонев, зам. директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.



Към момента общо четирима български учени работят по проекта. Сред тях от самото начало на създаването на ITER е и инж. д-р Анна Енчева, която ръководи екипа, отговорен за магнитите, или бобини от медни проводници, които се намират в самия реактор. Тя е категорична в безопасността на бъдещия реактор, като по думите й той няма да има нищо общо с остарелия модел ядрени централи, които човечеството познава. 

„За обществеността всяко нещо, което е свързано с ядрена енергия, без значение под каква форма, е притеснително. Но това, което представлява ITER няма нищо общо с традиционните ядрени централи, които се базират на основата на разпада на ядрото, при което се отделя голямо количество енергия и при този процес имаме верижна реакция, която трудно се контролира. Също така радиоактивността в този остарял модел е много голяма при евентуални аварии, както вече сме видели в Чернобил и Фукушима. В нашия случай има много малка радиоактивност и това идва от голямата сложност да се поддържа самият процес. Процесът на синтез  в нашите разработки се поддържа при много висока температура, която е около десет пъти по-висока от тази, която е в ядрото на слънцето или около 150 милиона градуса. А също при определена магнитна сила, която се създава от големи магнитни бобини и също така при наличието на определена плътност на веществото, което е вътре и се нарича плазма. Ако някой от тези компоненти не е в необходимата норма, реакцията просто се разпада, без да се получава никакво радиоактивно замърсяване или катастрофи, каквито историята ни познава“ – уточнява д-р Енчева.

Ако вече ви е станало любопитно до 23 август може да тръгнете по следите на „изкуственото Слънце на Земята“ на Моста на влюбените до НДК в София. Там чрез големи фотографии се разкрива мащабът на научния проект. Изложбата е дело на професионалния фотограф Робер Арно и включва 30 изображения от изграждането на експерименталния термоядрен реактор в Кадараш. Организатор на експозицията „Слънце на Земята“ в България е Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН

Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Божидар Янев, БНР-Радио София/

Снимки: ITER Organization, inrne.bas.bg