Третата политическа партия в българския парламент има задачата да осъществи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Още щом президентът връчи папката на БСП, много анализатори проявиха скептицизъм. С всеки изминал ден шансовете за съставяне на правителство стават все по-нищожни, макар все още да не са проведени разговори с всички парламентарно представени политически сили.

„Мандат даден на БСП е обречен, това беше ясно изначално“ – заяви лидерът на „Да, България“ Христо Иванов пред БНР. Според него консултациите се превръщат в предизборен PR за левицата:

„Сериозният момент, в който имаше шанс да се излъчи правителство в този парламент, беше да започнем разговори преди решението на президента на кого да връчи мандата, да изработим формула, която работи за всички ни и да я предложим на държавния глава. Президентът даде ясен сигнал, при консултациите между първия и втория мандат, че той е готов да чуе такова предложение. По някаква причина Корнелия Нинова реши да блокира тази възможност, обяви я за противоконституционна, отказа разговор и всъщност тогава пропадна шансът с третия мандат да се получи нещо. След което той просто се превърна в предизборен сценичен реквизит.“

БСП продължава консултациите с партии и синдикати и именно в тези разговори политологът Евгений Дайнов съзира минимални шансове за съставяне на легитимно правителство. По думите му, лидерката на левицата Корнелия Нинова все още има място за действие:

„Има ход да състави проектоправителство, което да има очевидно добри политики, приемливи за всички. И да е съставено от хора, които са практически способни да приложат тези политики. Така че ако отиграе добре този ход и убеди „Има такъв народ“, че е по-добре да застане зад правителство, отколкото да отиде на избори и да бъде трета политическа сила, това би било доста сериозно политическо постижение“, коментира Дайнов пред БНР-Стара Загора.

“Консултациите са формални, няма шанс за правителство, печели се време, за да се свърши работа, която е необходима в парламента” – така накратко описа политическата ситуация журналистът и политик Асен Агов. Според него, третата за тази година предизборна кампания в страната вече е започнала. А с даването на последния мандат на БСП, президентът си осигурява подкрепата на електората на левицата на предстоящите през есента президентски избори в страната ни.

„Според г-жа Нинова, левицата ще забави мандата до 10-15 септември, което означава, че парламентарните избори най-вероятно ще бъдат на втория тур на президентските, ако има такъв. Президентските избори най-вероятно ще бъдат на 7 и 14 ноември /двата тура/- това трябва да определи парламентът, преди да се разпусне. Така че нещата са повече от ясни и трябва спокойно да се отнесем към това, че ще отидем на трети избори тази година, защото изборите са политическият инструмент на демокрацията за решаване на кризи. А ние в момента сме стигнали дъното на политическата криза, започнала да тлее още през 2001 година. Избирателите трябва да си дадем сметка, че всичко, което се случи през тази година с два злощастни парламента, се дължи именно на нашето колебание. Необходимо е да си съберем ума, за да излъчим мнозинство, което да извърши дълбоките реформи, нужни на България.“

След като вече страната ни по-скоро гледа към следващите парламентарни избори, остава въпросът, ще успеят ли те да променят политическата ситуация, така че тя да спре да боксува. Проучванията обаче показват, че при следващ вот конфигурацията едва ли би се променила. „Задачата отново ще бъде същата – да се търси консенсус между голяма част от политическите сили“, коментира пред БНР-„Хоризонт“ политологът Ивайло Динев. По думите му, шанс за коренна промяна на политическата ситуация би дала появата на нов политически проект с участие на някои от настоящите служебни министри, които имат голяма популярност:

„Това е сигурно. Вследствие на голямата подкрепа към служебния кабинет, ако те дадат своята подкрепа или станат част от настоящ или нов политически проект, това ще промени конфигурацията и вече ще говорим за съвсем друга ситуация, при която този проект би бил най-силната политическа сила и би променил търсенето на възможни сценарии за правителство.“

Докато този вариант все още е в сферата на идеите, настоящите политически формации трябва да преодолеят егото си и да постигнат нова култура на споразумяването. Или, както казва Христо Иванов, „ да научим наново думите коалиция и компромис“: „В тези парламенти на българската политическа класа ѝ се налага да се научи, че живеем в ново време. Четири партии в рамките на 5% са наредени, през един процент. Това означава друга формула, базова за политическата стабилност. Формула на договарянето. Формула на съвместяването на легитимни интереси.“

Съставил: Елена Каркаланова 

Снимки: архив, Силвия Великова, БГНЕС, личен архив