Началото на тази история за словолюбието, идентичността и корените, които пазим, дори когато не си даваме сметка за това, започва преди повече от 6 години в Чикаго, САЩ в редакцията на българския публицистичен сайт eurochicago.com. В неговата литературна рубрика, под редакторството на журналиста Мариана Христова, са публикувани десетки разкази на българи от целия свят, които представят голямата палитра на българското въображение и поглед към минало, настояще и бъдеще. Постепенно се заражда идеята тези текстове да бъдат събрани на едно място, като добре нарисувана картина. А зад финансовото й реализиране застават българи от България и чужбина – д-р Виктор Хинов от Индианаполис, Индиана, Петър Стаматов основател и собственик на ЕвроЧикаго, Мариана Христова, Катя Донкова, която днес живее Германия и мн.др.. Така през 2016 година се появява „Черга пъстроцветна“, последвана от „Часовниковата кула“ (2017), „Читател до поискване“ (2018), „Хоро над Тирол“ (2019) и „Възвръшенци“ (2020). А само преди дни в София (на 27 август) беше официално представен шестият сборник с разкази и поезия – „Нистинари“. Името на книгата не е с правописна грешка, а е взето от заглавния разказ в сборника, написан от д-р Виктор Хинов, който разказва за хипотезата, че нестинарството означава истинност и хората, които го практикуват са истинските носители на християнската вяра в противоборство на езическите практики от миналото.
„Нистинари“ съдържа 42 разказа и 48 стихотворения на 72-ма български автори от 15 страни и 6 континента. Книгата представя поредна извадка от съвременната българска литература, създавана в различни страни по света през последните 18 месеца. И този сборник, както и предишните, включва творби и на известни утвърдени имена, и на почти неизвестни автори. 29 от авторите от страната и чужбина за първи път влизат в поредицата, обяснява редактора на изданието Мариана Христова.
„Българският език е част от идентичността ни. Той е част от завръщането към корените ни. Освен това човешкото въображение, както знаем, не познава граници. Има разкази, които ни потапят в живота в странство, написани от хора, които никога не са били емигранти. През всички тези години сме имали автори от турски произход, помаци, арменци, които са израснали в България, владеят българския език до съвършенство и имат таланта да пишат. Професиите на всички са най-различни, биографиите им също, но всичко това изгражда палитрата наречена България“ – разказва Мариана Христова.
Тази инициатива е наистина едно добро дело, казва журналистката и признава, че не е било лесно през годините да го поддържат живо. „Всяка година пред нас е стоял въпросът – дали ще има пак книга или няма да има“ – казва Христова и уточнява, че нито едно издание до момента не е било подкрепено финансово от българска държавна институция и това е причината тиражът да бъде ограничен. И въпреки това неведоми са пътищата на словото – и настоящият сборник, както и предишните книги вече са част от фондовете не само на „Националната библиотека“ в София, но и на Конгресната библиотека на САЩ във Вашингтон, на обществени библиотеки в Чикаго и на библиотеката на Тараклийския университет в Молдова.
Разбира се, актуалната тема за пандемията и различния ни начин на живот присъстват в последния том. Погледът върху случващото е по-скоро ироничен, на моменти дори митологичен, разказва Мариана. Всичко се отразява в думите – казва тя и продължава: „Има и творби, които имат политически привкус относно ситуацията в България. Има и такива, които са отражения на случващото се във Великобритания“. А на метафоричния въпрос, провокиран от заглавието на сборника – Каква е жаравата, по която ходим днес, и за здраве ли се надяваме? – Мариана категорично отговаря:
„Това, което ни се случва от края на 2019 година насам, по мое мнение, е време за избор, в което човек трябва да се опита да намери своя път и да не се оставя на страховете. А като журналист ще си позволя да кажа – не мисля, че потребителите на информация, колкото и тя да е богата, правят информиран избор в ситуацията, в която се намират. Въпреки всичко не бива да губим кураж и вяра и в крайна сметка трябва да пазим връзката с това, което сме. Защото ние не сме само тела. Страхът е лош съветник. Каквото и да ни се случва трябва де се опитваме да се уповаваме на културните си корени. Без значение от политическата, икономическа или социална ситуация в страната ни. Културните ни корени са нещото, което си струва да разкажем и покажем на онези, които са готови да го чуят.“
Снимки: eurochicago.comМузеят на Възраждането във Варна представя колекция от 15 автентични народни носии от фонда на Историческия музей в град Попово. Ценните носии са от района на Елховско, Ивайловградско, както и места, които в наши дни са в пределите на Гърция – гр...
Десетото издание на фестивала Master of Art, което се открива на 7 февруари в столичното кино "Люмиер" , включва над 50 филма на различна тематика, свързана с изкуството. Международната конкурсна програма е разделена на различни категории –..
Новият български филм "Терапията", чиято премиера е на 7 февруари, е избран да участва в няколко международни фестивала в САЩ и Европа, съобщава БТА. Сред тях са 78-ото издание на Международния филмов фестивал в Салерно (Италия) и 25-ото издание на Santa..