Трудовата мобилност на работниците в ЕС да бъде по-лесна както за работника, така и за работодателя, а също с по-ясни правила, които осигуряват справедливи и равноправни условия на труд. Тази цел е представена в доклад, изготвен от евродепутата от ЕНП Радан Кънев и неговия екип, още преди настъпването на коронакризата, но придобила особена важност в светлината на ограниченията, които пандемията наложи. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ЕП търси решение за запазване на трудовата мобилност в ЕС

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Документът първоначално е разработен в отговор на острите разногласия между политическите групи и противопоставяния между Изтока и Запада по въпросите за трудовата мобилност. Той има важно отражение и върху правната защита на стотици мобилни работници, включително и от България. По данни на Комисията по заетост и социални въпроси, над милион и половина са трансграничните работници, но много по-голям е броят на сезонните труженици. Много от тях обаче биват изоставени от работодателите си и изпадат от социалната система след „избухването“ на пандемията. Много често заразените с вируса сезонни работници оставаха без социално осигуряване. Ето защо кризата с Covid-19 послужи като сигнал към хората, които определят правилата в ЕС, че трябва да се насочи вниманието към мобилните и командированите работници и че техният труд не може да е синоним на съвременна човешка експлоатация. 

„Именно върху човека – там трябва да се фокусираме, върху работника и проблемите, с които той се сблъсква, както и върху малката фирма и проблемите, които тя има“ – подчертава в доклада си българският евродепутат Радан Кънев:

„В момента, когато ни застигна ковид кризата, тя постави пред този доклад неизброими нови въпроси и предизвикателства. Изведнъж видяхме, че трудовата мобилност изобщо не е гарантирана, че има много проблеми пред реализацията на това право, а и такива, опиращи до социални и дори човешки права – от невъзможност на хората да стигнат до договорено работно място и да започнат работа, през стъписващата възможност, след като са напуснали, или били съкратени, да не могат да се върнат в държавата, в която живеят. За дълъг период на 2020г. мнозина сезонни работници се оказаха по същество затворници в трудовите общежития, в които са били настанени, без възможност да излизат от тях и дори без гарантиран достъп до храна. Така много масово – десетки хиляди, а може би и стотици хиляди европейски граждани, се оказаха затворени на определена територия, но вече съкратени от работа и съответно с изгубени здравни права и то в разгара на пандемията.”

В пленарната зала на ЕП докладът е приет без всякакви изменения с внушително мнозинство, оттук нататък заложените цели зависят от волята и работата по тях в ЕК и Европейския орган по труда. Всички обаче са единодушни, че трудовата мобилност е от огромно значение за безпроблемното функциониране на единния европейски пазар. „Свобода на трудещите се, тяхната мобилност, мобилността на услугите – това са основни права, за които трябват благоприятни условия, без дискриминация и да има равни права за всички“ – казва еврокомисарят по работни места и социални права Никола Шмит:

„През март 2020 г. излязохме с насоки за основните права на сезонните работници по отношение на трудовите права, социалната сигурност, правото на жилище и на здравни грижи. Необходимо е да има равнопоставеност между командированите и местните трудещи се и еднакво заплащане. Ние следим за прилагането на тази директива в националните законодателства. Нов момент е създаването на Европейски орган по труда, който ще дава възможност за по-добър достъп до информация и организиране на контролни дейности и инспекции. Публичните и частни компании ще трябва да обединят силите си, за да може тези 60% в момента заети на пазара на труда, да осъвременят своите умения и знания“ – посочи еврокомисарят по работни места и социални права Никола Шмит.