Здраво стъпили с каменните си нозе, но с извисена над стелещите се води снага, каменните мостове в Родопите другаруват с времето. А то, щом се умори да смята мигове и вечности, присяда върху някой скален къс и слуша истории сред шумоленето на тъмната река срещу дар на вечен живот.
Макар често да наричат мостовете в Родопите „римски“, те най-вероятно са построени през Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина (сега Комотини, Северна Гърция) и Беломорието е минавал през река Арда и притоците ѝ, отбелязва Иван Балкански в книгата си „Стари мостове в Кърджалийски окръг“. Днес със задачата да разрови тайната на тяхното достолепие и устойчивост през времето се е заело сдружение „Мещра“, което в края на месеца ще проведе теренно проучване в планината. Река Арда е основният център, по който са построени по-мащабните мостове.
За една от емблемите на Родопите е провъзгласен Дяволският мост над река Арда – трисводест, с дължина 66 м, широчина 3,4 м и височина 12 м. Той е издигнат през XVI век, по заповед на султан Селим I, а градежът му е обгърнат с легенди. Според една от тях, негов създател бил майстор Димитър от Неделино, който се съгласил да построи мост над бурната река, макар всеки преди него да се провалял. Поверията нашепват, че Дяволът му обещал тайна, чрез която да го съгради за 40 дни и творението му да остане вечно. За съжаление, майсторът не успял да се порадва на великолепния плод на своите ръце, тъй като скоро починал. Друго предание гласи, че от Дяволския мост може да видиш лика на сатаната, ако се вгледаш във водите на реката между 11:00 и 12:00 ч., когато мостът и отражението му образуват кръг. А на един от камъните да различиш отпечатък от стъпката на дявола.
Съставил: Диана Цанкова по интервю на програма „Хр. Ботев“ на БНР с арх. Иван Колев
Снимки: архив, Сдружение Мещра
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..