Често питат Яна Скалкина каква е връзката ѝ с България, и в това няма нищо чудно, защото нивото ѝ на владеене на българския език е завидно високо. Талантливата млада преводачка няма български корени, а любовта ѝ към България и езика възниква случайно:
„Исках да следвам славянска филология в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, но точно тогава се разкри група по български език – казва Яна. – Баща ми е украинец, но цял живот е живял в Русия, а майка ми е рускиня. Затова нищо не ме свързва с България. Сигурно това е случайност, някаква съдба, която те застига неочаквано и вече не можеш да избягаш от нея.“
През 2008 г. Яна Скалкина завършва с отличие специалността „Преподавател по български език и славянска литература“ и продължава професионалната си реализация. Преподава и популяризира българския език, култура, традиции и обичаи. Тя води курсовете „Бизнес български език“, „История и култура на България“ и др., поддържа и развива тематични канали в социалните мрежи. Особено търсени са уроците ѝ по български език в Youtube.
„Винаги съм смятала информацията и наличните учебници за недостатъчни, затова реших да правя кратки видеа, в които да разказвам, примерно, за граматиката. Тези уроци са по-скоро помощно средство, защото е сложно да се учи език без потапяне в средата, без преподавател. Забелязах нещо интересно: гледани са от много българи, те коментират и това е много приятно. Неведнъж са ми писали, че тъкмо ще понаучат и руски, защото се старая да слагам превод и субтитри.“
Причините, поради които хората започват да учат български език, са най-различни и не се ограничават само с отличната подготовка, която Яна дава на кандидатстващите в български университети:
„Основно го учат онези, които се преместват в България или, примерно, момичета, които се омъжват за българи и се опитват някак си да се приспособят към живота тук. Мнозина се интересуват не само от езика, но и от културата, питат ме какво да прочетат, къде да отидат и т.н. Българите винаги се отнасят по-особено с човек, който говори български и това е много приятно усещане за всички.“
За първи път Яна Скалкина пристига в страната ни през 2005 година, по програма на Лятната школа по българистика във Великотърновския университет. След като прекарва тук три седмици, тя завинаги се влюбва в България.
„Учихме езика, разглеждахме забележителности, учехме се да играем хоро, общувахме – спомня си Яна. – Винаги се радвам, когато идвам в България, чувствам се като у дома, нямам усещането, че съм в чужда страна. Българите са много жизнерадостни, открити. Във Велико Търново много ми харесаха червените покриви на къщите, зеленината, в която тъне градът, Янтра, която криволичи между хълмовете. Имах чувството, че съм попаднала в приказка.“
Сега Яна е в България, за да участва в резидентската програма на Къща за литература и превод в София, с проект за превод на разкази на известната българска писателка Здравка Евтимова.
Ето как звучи мелодиката на едно от най-популярните произведения – „Кръв от къртица“ на руски език в превод на Яна Скалкина.
Дори този кратък откъс ясно показва, колко силно е развит усетът на младата преводачка за езика, колко фино е уловила всички нюанси и тънкости му. Самата Яна признава:
„Не мога да повлияя на всичко, не мога да повлияя на политическата обстановка, не мога да направя преводи на художествената литература такива, каквито бяха в Съветския Съюз, но мога да правя някакви свои малки крачки и всичко, което зависи от мен. В това число да популяризирам българския език и българската литература по един или друг начин. Да, това е моята малка мисия, моите малки крачки и аз правя каквото мога.“
А ето какво пожела на България и нейния народ на прекрасен български език Яна Скалкина:
Цялото интервю с Яна Скалкина на руски език може да чуете тук.
Снимки: личен архив
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..