Цената на тока за индустрията достигна 300 лева за мегаватчас, едва четири дни, след клетвата на третото служебно правителство в рамките на мандата на президента Румен Радев. По думите на премиера Стефан Янев, правителството работи по пакет от мерки, чиято цел е овладяването на цените. „Надявам се до началото на другата седмица да ги обявим. Необходимо е да се проведе дебат за бъдещето на цялата ни енергийна система“ - коментира той във Велико Търново, където присъства на тържествата по повод 113-тата годишнина от обявяването на България за независима държава.

Резкият скок на сметките за всички видове енергоносители – ток, природен газ и ВЕИ, се дължи на редица фактори. В интервю за БНР, енергийният експерт Симоне Таляпиетра обясни:

"През януари, февруари и март имаше много студена зима, която се отрази на необходимостта от повече отопление в домовете. Следователно и търсенето на природен газ се увеличи. През пролетта и лятото пък имахме много високи температури, които доведоха до свръхпотребление на електричество, заради използваните климатици. В същото време, имаме повишено потребление на енергоносители в индустрията, заради възстановяването на икономиката. Към всичко това трябва да прибавим и проблема с ниските нива на електроенергия, добита от вятръни централи, тъй като времето в Европа бе тихо, без много и силни ветрове. Всичко това доведе до по-голямо търсене на газ, а в същото време, имахме проблеми със снабдяването, тъй като Русия доставя от синьото гориво по-ниски обеми от очакваното.

Главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски е категоричен, че инфлацията, с която се сблъскваме в момента, не е нещо необичайно, тъй като пандемията от Covid-19 оказа сериозно влияние върху икономиката не само у нас, но и в глобален мащаб. Пред БНТ, Лингорски посочи още, че в настоящия момент наблюдаваме два фактора. От една страна икономическата активност се възстановява бурно през последното тримесечие, което създава естествен натиск върху цените, от страна на потреблението. От друга страна, пандемията доведе до разкъсване на веригата за доставки в глобален план и повлия негативно върху предлагането. По думите на Лингорски, положителното е, че преди кризата инфлацията у нас беше на здравословни нива.

В този контекст, правителствата на страните членки на ЕС, се стараят да смекчат удара от високите цени, който пряко ще повлияе на индустрията и обикновените хора, без директно да влияят върху механизмите на енергийния пазар.

Франция планира да удължи и увеличи действието на ваучерите за ток, които се получават от повече от 5 млн. семейства. Испания намали ДДС върху газа и електроенергията, за да намали цените. Правителството на Гърция даде ход до 2030 година на програма за модернизация и енергийна ефективност на 600 000 сгради. За целта, през следващите 5 години, ще бъдат отпуснати 3 милиарда евро, като по първите 50 000 жилища в списъка, работата започва още през октомври. Освен това държавата ще субсидира с по 9 евро всички сметки за електричество, чиято консумация е до 300 киловатчаса месечно. За онези, които потребяват между 300 и 600 киловатчаса, се предвиждат допълнителни отстъпки. 

На този фон, все по-неотложен за решаване, става въпросът за експлоатацията на въглищните централи у нас. Социологът Тодор Галев коментира какво е бъдещето, което ги очаква в средносрочен план:

С нарастващите цени на емисиите, ако не през 2025, то 2028-2030 категорично ще се наложи тяхното затваряне. Без огромна държавна намеса и субсидиране на въглищните централи, оцеляването им няма как да се получи. Тази намеса обаче не може да бъде безкрайна. Така цените на произвежданото електричество от въглищните централи, ще скочат толкова, че в един момент, те ще трябва сами да се изключат.

Снимки: Ани Петрова, БГНЕС, архив