Димо Каракехайов от Ивайловград е трето поколение таханджия. На въпроса на Радио България, защо Ивайловград е единствената област в страната, където се отглежда сусам, 33-годишният предприемач отговори:

„Защото Ивайловград е една от най-южните точки на България и климатът тук е много топъл. А сусамът, с който ние работим, е топлолюбиво растение и обича топлия средиземноморски климат. Сусамът не вирее в средната и северната част на страната.“

„Навремето е имало няколко таханджийници в Ивайловградска община – допълва Димо Каракехайов. Преди 1989 г. дядо ми е работил 14 години в такава работилница. Тук научава занаята. И когато след 1989 г. се  разрешава частната собственост, на дядо ми му хрумва идеята и така с баща ми построяват тази таханджийница по автентична технология и използват същите камъни, които са на повече от 100 години. Някога камъните са въртени с животинска тяга – с мулета и катъри, които са се въртели в кръг и така са задвижвали мелницата, днес вече се използва електричеството.“

За производството на тахана семейството на Димо Каракехайов отглежда 500 дка сусам, а останалото количество изкупува от местни производители:

„Сусамът е храстовидно растение, високо около 80 см-1 м. Сее се в края на май, началото на юни и най-важното условие е да има влага и да е топло, за да е благоприятно за покълването – разказва  Димо и допълва. – По-малките площи се засяват на ръка, а по-големите със сеялка. Площите не се третират с торове и пестициди, нашето производство е екологично, част от площите ни са биосертифицирани. Сусамът се прибира през септември-октомври. Прибирането е доста трудоемко. Сортът, който ние отглеждаме е с ярко жълт цвят. Събирането става на бригади, скубе се на ръка, след това правим снопи, които подреждаме изправени и оставяме на  слънце, за да изсъхнат. Шушулките пожълтяват, разпукват се и семенцата вече могат да се видят в редица. Всяко снопче се изтърсва, отвява се с едновремешните веялки, за да се изчистят листата и по-едрите боклуци. Сусамът се пълни в чували и пристига тук в таханджийницата.“

Ето и как започва отглеждането на сусама в този район:

„Произвеждаме сусамов тахан от сорта, който се е запазил през десетилетията, защото всеки производител оставя семе за следващата година. Дедите ми са дошли от Мала Азия-Коджабунар, област Бандърма в Турция и са донесли семето със себе си и благодарение на прадядовците ни, то се е запазило повече от 100 години. Яркожълтият сусам се отглежда само при нас, за разлика от вносния, бял на цвят сусам.“

Производството на сусамовия тахан минава през три стъпки. Първата част е измиването със солена и чиста вода. Вторият етап е сушенето в огромна пещ. Според младия производител това е най-важната част от целия производствен процес или както казват „майсторлъка на занаята”. Сушенето отнема около три часа и половина, а самото печене на семето трае броени минути. 

Третият етап е смилането в мелницата с помощта на огромните камъни. Сортът, който се отглежда в Ивайловградско е много богат на мазнина и при стриването, без да се добавя никаква мазнина се получава течна консистенция, каша, която потича по улея. Всъщност това е таханът, който се пълни в буркани и вече е готов за консумация.

„Сусамовият тахан е важно да се консумира, защото е много здравословен и полезен продукт – обобщава Димо. Не съдържа никакви примеси и консерванти. Пълнозърнестият тахан, който ние произвеждаме, е много полезен за стомашно-чревния тракт“.

Продуктът се продава у нас и в съседните Гърция и Турция.

Снимки: личен архив