Само преди три-четири години България, наред с Русия, Беларус и Украйна, оглавяваше мрачната световна статистика с бързото обезлюдяване на селските си райони. Тогава, прогнозата на Фонда на населението към ООН чертаеше до 2050 година населението в българските села да намалее от 1,8 милиона души на 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население да спадне от 26% на 14 на сто. Слава Богу тази смразяваща тенденция бе прекъсната най-неочаквано от пандемията, която накара мнозина да потърсят уединение в малките селища.
Официалната статистика сочи, че само миналата година близо 90 000 души са се върнали да живеят на село. Сред причините, които карат все повече българи да изберат селския живот са чистият въздух, спокойната среда, естествената и здравословна храна, липсата на ограничения и безопасност. Във финансово отношение, особено сега, когато с поскъпването на тока цените рязко тръгнаха нагоре, непретенциозният селски начин на живот изглежда все по-привлекателен. На село голяма част от разходите падат – не са нужни средства за градски транспорт, скъпи дрехи и заведения и др. Поддържането на формата е напълно безплатно, защото физическите упражнения са част от селското ежедневие.
По данни на Асоциацията на българските села, потокът от града към селото ще продължи и през следващите 5 години, като всяка година в селските райони ще се заселват отново около 50 – 60 хиляди души. „Това са хора в активна трудова възраст“, отбеляза в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов:
„Хората търсят рестарт на живота си – поясни той и допълни: – В над 90% от българските села има бърз интернет, което предоставя възможност за дистанционна работа. Голяма част от тези, които се местят на село, са в активна трудова възраст и високообразовани“.
А това „преселване“ се отразява и на подобряването на инфраструктурата, разработването на проекти и развитието на туризма в селските райони. Създават се и нови общности, които организират различни инициативи, правят културни и спортни събития.
Отливът от големите градове неминуемо се отрази и на пазара на имотите. Търсенето се засили, а цените тръгнаха нагоре. Ако допреди 2 – 3 години селските къщи се продаваха средно между 10 и 15 хиляди евро, то сега те вървят към 35 хиляди, колкото е и цената на апартамент в някои от по-малките български градове.
Снимки: Pixabay
В сряда ще е слънчево и много горещо, след обяд с незначителна купеста облачност. Минималните температури ще са между 19° и 27°, в София 20°. Максималните ще са от 38° до 43°, в столицата 38°. По Черноморието ще е слънчево с умерен бриз от..
В „България днес“ на 16 юли ви предлагаме актуална информация от България и българските общности зад граница, разговор с доц. д-р Марко Скарпа от Италия ще поговорим за българския език и Кирило-Методиевото наследство. Как се възприемат съвременните..
Около 70 изключителни млади ученици на възраст от 10 до 18 години представят България на Световната ученическа купа в Стокхолмския глобален кръг (World Scholar’s Cup). Те участват във форума наред с над 1100 водещи млади умове от поне 30 страни,..
Началото на седмицата настъпва с Горещниците – най-знойните дни в годината според народните ни поверия. В „България днес“ ще говорим..
Към момента няма застрашени населени места и бедстващи граждани въпреки множеството пожари, възникнали на територията на България. Ситуацията постепенно се..
Периметърът от 12 км на големия пожар северно от Стара Загора е заграден, съобщи областният управител Методи Марков. Към момента има шест огнища. По обяд..