Повишените цени на електроенергията, горивата и фуражите изправят мнозина животновъди пред опасност от фалит. Наред с нарасналите разходи, положението им утежняват невъзможността да обслужват кредитите си и липсващите с месеци държавни помощи. Затова и някои от тях вече обмислят друг вид препитание.
За да преодолеят икономическите последици от Covid кризата, близо 50 хил. стопани ще бъдат подпомогнати с общо 70 млн. лв., съобщиха неотдавна от Министерството на земеделието. Половината от сумата ще бъде насочена към животновъдството и с тези средства 20 хил. заети в сектора ще трябва да покрият завишените си разходи.
Ако държавата желае да запази бранша, трябва незабавно да го подкрепи финансово, смята Румен Караманов от Асоциацията на свиневъдите. С парите като начало ще може да се купи фураж, за да не стоят животните гладни.
„Свиневъдството е в много тежко положение – добавя той. – Докато цените на основни хранителни продукти вървят нагоре, месото стои на нереално ниски стойности на фона и на завишените цени на суровините – зърно, микроелементи, абсолютно всичко, засягащо изготвянето на фуражните смески. Няма производител на свинско месо, който в момента да не губи между 40 и 50 ст. на килограм живо тегло. Ще дам пример с голям свинекомплекс – той работи на загуба от 700-800 хил. лв. всеки месец. Докога ще издържим, не знам, но ако нищо не се промени, ще последват фалити.“
Ирина Никова отглежда над 250 бивола. За последен път получава помощи в началото на годината заради епидемията от коронавирус. За да спаси стопанството си, изтегля кредит, но все още няма яснота как ще го върне.
Марина Иванова, която се грижи за крави и телета, също от месеци не получава каквито и да било помощи. Подобно на цената на месото, и тази на млякото остава непроменена.
„Липсата на помощи ще се отрази на стопанството, още повече, че най-основните препарати, с които се третират семената, за да има добиви, са скочили ужасно много – казва тя. – Само торовете са поскъпнали с минимум 30%. Наистина през т.г. културите и пшеницата поскъпнаха, но се оказва, че имаме двоен разход за сметка на една малко по-висока цена. Така че не очаквам нищо добро, още повече, че се очертава и сушава година.“
Засега в стопанството на Марина Иванова „закърпват положението“ и се справят „някак си“. Опитват се да задържат работниците си. Надяват се и на улеснени процедури при кандидатстването за обявените субсидии, за да стигнат парите до повече хора.
„Млечният сектор лека-полека върви към намаляване на броя на животните и на фермите – заявява, на свой ред, Михаил Михайлов, който отглежда животни и произвежда млечни продукти и фураж. – Колегите се ориентират в две направления – земеделие, без да гледат животни, а хората от млечния сектор минават в месодайния, отглеждайки крави за месо. Това е тенденция, която набира много бързи темпове. Затова и ако не се вземат мерки, млякото ще намалее драстично.“
Михаил Михайлов, подобно на много от заетите в сектора, стои на кръстопът. С наличните фуражи и той ще изкара „някак си“, но големият проблем е че банката отказва заеми, преди да бъдат издължени старите. „Ние трябва да говорим за развитие, а не за спасяване“, изтъква той, докато пред очите му стратегическите за страната ни говедовъдство и овцевъдство буквално си отиват.
Целите интервюта чуйте ТУК.
Съставил: Диана Цанкова /по материали на БНР Бургас/
Снимки: БГНЕС
В рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон, служебният министър на туризма Евтим Милошев проведе поредица ключови срещи с европейски министри на туризма. Основна тема в разговорите е била създаването на общ туристически продукт – "Бранд..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..