„Аз съм преводач – преводач на усещания!“. Така определя себе си художникът Алберт Хаджиганев. Когато види нещо красиво, нещо, което успее да го развълнува истински, винаги изпитва потребността да предаде тази емоция и на други. Близо 40 години обаче отнема „преводът“ на изкуството му за българската действителност - една цяла житейска история, достойна за филмов сюжет. Началото е през 1954 г. в град Севлиево, където в семейство на художници се ражда Алберт. Рисуването е всичко, което някога го е вълнувало. Пристига в столицата София, за да преследва мечтата си да стане художник и, след като завършва Полиграфическата гимназия, кандидатства в Националната художествена академия (НХА).
„Това бяха особени години и нещата в България стояха така, че не можеше да станеш художник, ако не си завършил НХА. Аз бях кандидатствал два пъти неуспешно. Носеха се легенди за това, кой по какъв начин е приет, кой е влязъл на 12-ия път и пр.. След като ме скъсаха втория път реших, че третият път няма да бъде в София и заминах. Пеша, през границата и с всичките перипетии, които това предполага. Години след това разбрах, че моят прадядо - опълченецът Григор Доламов от Берковица, четник на Панайот Хитов, е преминал по същия път границата ни“ – разказва художникът и вижда някаква висша сила и подкрепа в успешното си бягство от социалистическа България.
Годината е 1982-ра. Алберт е само на 28 години, когато през Сърбия, с кратка спирка в Италия, се озовава в Париж и усеща, че си е у дома. Следващите седем години прекарва в ателието на френския художник Реми Арон, завършва Висшето национално училище по изящни изкуства в Париж и се превръща в себе си – признат артист. Оттогава до днес има в биографията си над 60 самостоятелни изложби във Франция, Белгия, Германия, Италия, Австрия, САЩ. Работите му са представяни в галериите "Axelle Fine Arts" с клоновете им в Бостън, Ню Йорк и Сан Франциско, "Galerie Soho" и "Hugo Galerie" в Ню Йорк, "Galerie de l'Europe" в Париж. През 1989 г. получава Голямата награда за живопис на Академията за изящни изкуства при Френския институт в Париж, а през 1991 г. – Наградата на правителството на Монако, връчвана лично от принц Албер.
И през цялото това време България е леко захабеният лист, на който се пишат успехите. „За близо 40 години съм си идвал 10-12 пъти, от които за 3 погребения, една операция и една сватба“ – казва Алберт Хаджиганев. Филмова история – нали помните. Въпреки физическата отдалеченост и топлото гостоприемство на Нормандия, мечта за Алберт остава изложба на родна земя. И тя се случва точно 39 години след бягството му, в началото на октомври 2021 година.
До 16-и този месец в две пространства в центъра на София – Къщата-музей „Борис Христов“ и галерия „Астри“, са показани повече от 50 живописни платна, които ни потапят в света на една сбъдната мечта и целия път до нея. Заглавието „Мимезис“ е обвързано с древногръцката философия, разбирането за изкуството и в буквален превод означава имитация, произвеждане на някаква реалност.
„Той е един голям художник, име, което е известно не само във Франция, но и в Европа, и в Северна Америка. Излагал е работите си в много мечтани и именити галерии, така че може да изпитаме малко национална гордост, че един българин е познат по света и днес той си е у дома“ – казва за БНР Вихра Пешева, куратор на изложбата в галерия „Астри“. Именно тя преди една година за първи път показва работи на Алберт в обща изложба в галерията си.
Природата, небето, есенните цветове по полетата, танцът на облаците - всичко това е езикът, на който превежда емоциите си Алберт. И тази реалност, изложена в София, е в съпровод на музика, написана от неговия син Грегор Хаджиганев и е своеобразна премиера на съвместния им проект, който догодина ще бъде представен с експозиции в Париж и Ню Йорк.
„Болшинството, да не кажа всички мои работи, произлизат от моите ежедневни разходки. И чрез тази изложба и заглавието ѝ искам да накарам всеки да се запита, какво е изкуството и най-вече – за какво служи то? Лично аз считам, че то служи за да живеем по-добре, да се чувстваме по-добре и за да имаме някакви стремежи“ – казва Алберт, твърдо убеден, че пътят винаги е по-важен от крайната цел.
Съставил: Весела Кръстева, по интервюта на Евелина Стоянова и Диана Дончева (БНР-„Хоризонт“) и Юлия Петрова (БНР-„Хр.Ботев“)Снимки: astrygallery.com, ouest-france.fr, galeriebarlier.fr
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..