Еленът, едно от най-красивите планински животни у нас, се радва на особена почит във фолклора ни. Когато Господ има да каже нещо на хората, той праща свой ангел или някого от светците, като го преобразява в елен. В народните песни и легенди, еленът, изпратен от Бога, има слънце на челото си, на гърдите – месечина, а роговете му са от чисто злато.
Записани са много чудновати истории за стада от кошути, предвождани от елен, които се смесвали със стадата, изведени на паша. Вярва се, че появата на елена предпазва хора и животни от лошите горски духове. Съществува поверие, че еленът отива само в тази кошара, в която хората са добри и не се докосват до нищо чуждо. Някога вярвали, че царственото животно е посредник между горния и долния свят. А също – другар на митичните горски създания. В народните приказки и песни самодивите прелитат над пропасти или се издигат високо в небето, възседнали сур елен шестокрилец със змии наместо юзди.
Какво означава думата сур, и защо горският красавец се свързва със символиката на слънцето, можете да научите от публикацията на Радио България „Сур елена шестокрилец – митичният образ на елена в българския фолклор“. Ще чуете и наистина уникални народни песни.
Редактор: Албена Безовска
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..