Да изследваш България с … небцето. Това е не само възможно, но и желателно за всеки, който иска да се докосне до истинското й лице, скрито зад клишетата и трескавите обиколки „по обекти“ с колекциониране на селфита.

У нас селският туризъм набира скорост покрай пандемията и върви ръка за ръка с кулинарните или т.нар. гастротурове в комбинация с бавното пътуване. Всяка област си има своите типични храни и ястия, чийто рецепти се предават от майка на дъщеря. Често приготвянето им е свързано с някаква символика или местна традиция. „Кулинарните пътешествия помагат на хората да опознаят повече страната ни, като видят  и вкусят всяко едно нейно кътче и се докоснат до прелестите й не само със сърцето, но и с небцето“ – твърди Екатерина Терзиева, създател на популярна платформа за гастрономически и винен туризъм.

„Хората търсят нещо различно, не просто географска обиколка, а преживяване“ – категорична е Екатерина. Твърди, че в групите й винаги има и чужденци, затова беседите са на български и на английски език.

А кои са най-интересните от кулинарна гледна точка региони в България? Изчерпателният отговор на този въпрос ще ни отнеме дни. „Да вземем българския Северозапад – той предлага уникалните ястия на местното население торлаците, сред които се откроява т.нар. бел муж. Приготвя се от овче, краве или козе несолено сирене, пържи се и към него се прибавя брашно“. 

А какво да кажем за Източните Родопи?

„В нашия тур по пътя на сусама и тахана в Източните Родопи се срещаме с потомствени производители на тахан и опитваме традиционни за региона ястия. Сред тях са доситеевските карталаци – вид баница, която се точи със сирене и сусам и се пече на сач. Или пелевунска масленица – баница с много масло и поръсена със сусам. Дегустираме и елитни вина от региона“, казва Екатерина Терзиева.

Докато обикалят из потайностите на Странджа, туристите опитват прословутия странджански дядо – пресован сурово-сушен колбас от раздробено свинско месо и натурални подправки, както и т.нар. баници зелници. Приготвят се с различни видове зеленолистни зеленчуци – киселец, лапад, спанак и дръжки от червено цвекло, научаваме от Екатерина Терзиева. Странджа е известна още със своя манов мед, който е с регистрирано защитено наименование за произход по схемите за качество на ЕС. Но най-голям интерес предизвикват екзотичните ястия, съчетаващи по нетрадиционен начин вкусовете и ароматите на българската природа.

„Едни от най-екзотичните ястия, които съм срещала са в района на граничната планина Беласица, където виреят най-старите кестенови гори в България, на 300 и 500 г., – разказва Екатерина Терзиева. – Там се срещнах за пръв път с т.нар. ръкарник – приготвя се от ориз и речни раци, които местните ловят в деретата на реките. Другото интересно ястие е една яхния, която те наричат лооне. Приготвя се от най-младите нежни зелени листенца на тиквата. Сърмите в този край, пък се завиват не с познатите ни лозови или зелеви листа, а с младите листа на едно растение, което се нарича бутима или винобой (Phytolacca Americana). В миналото есенните му черни клончета са били използвани за оцветяване на виното Памид“ – обяснява Екатерина Терзиева.

Храните, които туристите дегустират по време на тези гастротурове, са добри, чисти и честни, твърдят организаторите. „Те са добри с аромата и здравата им връзка с българския корен, чисти – защото чрез тях опознаваме най-красивото и съхранено от българската природа, и честни – защото туристите се срещат очи в очи с хората, които стоят зад тяхната храна“ – казва в заключение Екатерина Терзиева.

Снимки: Slowtours.bg