България е на прага на първа в нейната демократична история предизборна кампания 2 в 1. Провеждането на президентски и парламентарен вот на една и съща дата /14 ноември/, поражда редица очаквания у кандидатите за два от най-важните властови центрове. Каква ще е цената на победата и в коя от двете кампании ще се проведе истинският и очакван от избирателите дебат за натрупаните в страната проблеми?

Политологът Татяна Буруджиева коментира нежеланието на кандидат-депутатите да разговарят помежду си за случващото се у нас, така:

„Президентската кампания ще се изостря все повече, колкото по-малко партиите влизат в дебат помежду си. Искат или не, тази роля ще трябва да играят кандидатите за президент.“

Президентската битка вероятно ще бъде по-вълнуваща и заради два други фактора, чието значение за крайния резултат от вота тепърва ще се изяснява. От една страна, е силното дамско присъствие в кандидат-президентските двойки. От друга, първата в новата българска история кандидатура на етнически турчин за държавен глава - лидерът на „Движение за права и свободи“ Мустафа Карадайъ. Този ход на ДПС, както и връщането на бизнесмена Делян Пеевски (едно от санкционираните от САЩ лица по закона "Магнитски" – бел.ред.) сред кандидатите за депутати в 47-ото НС, имат определена цел, но са и нетипични за партията – коментира социологът Андрей Райчев:

„Бих искал да напомня специфичния фон, на който се случва всичко това. Електоралната база на ДПС намалява. До момента ДПС обикновено постигат около 50% (от подкрепата на своя електорат - бел. ред.). Тези 50% в момента са около 300 000 души – убеден е Райчев. По думите му, отношенията на другите партии с ДПС не могат да бъдат като с обикновена партия. – Това е нашата етническа партия, с която, бих казал, че трябва да сме щастливи, тъй като ДПС никога до момента не се е опитвало да ислямизира и турцизира своя електорат. Жестовете сочат обаче, че партията започва да се радикализира. Това трябва да е сигнал за всички останали играчи на политическия терен, да спрат да ги стигматизират и сатанизират и да бъдат много внимателни.“

Вторият феномен на президентските избори – желанието на неочаквано много жени да заемат поста вицепрезидент и президент, може да се обясни както с търсено омиротворяване на политическия разговор, така и като чисто еволюционен знак, обясни социологът Мира Радева:

„Масовото навлизане на жени в политиката е процес от цялостната модернизация на обществото ни. Ако погледнем в световен мащаб, много страни с по-консервативни възгледи вече са имали жени президенти. Искам да припомня, че в България жените придобиват право на глас през 1937 година, което не е чак толкова отдавна. Едва с модернизацията на обществото се осъзнава, че жените, които са свикнали да имат важна роля в семейните общности, умеят да развиват и притежават специфични умения, полезни за мъжете до тях.“

Според Радева обаче, „моментът, в който в България за президент ще бъде избрана жена, все още не е дошъл“. Една от причините за това можем да потърсим във все още доминиращата „войнстваща патриархална атмосфера“. Това е по-забележимо в малките населени места, където ролята на жената се разбира по различен начин от тази в големите градове.

Който от претендентите за президентския пост спечели битката на 14 ноември, трябва ясно да разграничи ролята си в родната политика от тази на политическите партии, тъй като заради съвпадането на двата типа избори, разликите между тях сякаш се размиха.

„Един от ангажиментите на президента е да поставя важни за обществото теми, без оглед на интересите на партиите – отбеляза медийният експерт Георги Лозанов. – Партиите от своя страна водят дебат помежду си, като всяка защитава интересите на своите избиратели. Това са две различни задачи, но смесването им е изгодно както за партиите, така и за някои от кандидат-президентите.“