„Не съм срещала друг човек, който толкова да милее и толкова посветено да събира и съхранява исторически факти за българските музиканти в чужбина“ – споделя Столина, дъщеря на Божидар Добрев. Вероятно всеки, който познаваше този необикновен човек, би казал същото. Още преди ерата на интернет и дигиталните технологии, Божидар беше гост в програмите на Радио България със своите разкази за наши сънародници, станали част от културната история на Европа, където той живееше от 1987 г.

• Българското участие във форум, посветен на европейската музикална култура от началото на XX век

• Спомен за Нягул Тумангелов

Роден е във Варна, там завършва Музикалното училище с виола, продължава в НМА – Инструментален и Теоретико-композиторски факултет. В камерния оркестър „Българска музикална младеж“ свири от самото му основаване, около година е част от квартет „Еолина“, а благодарение на работата си в оркестъра на Софийската опера, получава софийско жителство и правото да живее със семейството си в столицата.

Пет години преди да се установи в Германия, работи в оркестър „Симфониета“ на БНР. Паралелно с това, всяко лято в периода 1981 – 1986 г., участва в летните курсове за диригенти на „Академия Киджиана“ в Сиена, Италия като водач на виоловата група. В началото на 1987 г. започва работа като водач на виолите в Симфоничния оркестър на гр. Хоф, Германия. Година по-късно е втора виола-соло (помощник-водач) на виоловата група във Филхармонията на Вюртемберг, Ройтлинген. С този оркестър участва в десетки турнета из цяла Европа и Япония, както и в записите на над 100 компактдиска с различни диригенти и солисти. Свири в струнен квартет „Хьолдерлин“, с който осъществява записи на музика на Моцарт, Дворжак и Сметана, както и над 100 концерта в Германия, Австрия, Франция, Швейцария. Десетилетия преподава в Музикалното училище в град Енинген ~ Баден Вюртемберг.

„Още от ученическите си години съм го запомнила с това, че всяка свободна минута прекарваше в различни архиви – разказва Столина Добрева. – След 1987 г. работеше в Германия, а отпуските в България отново запълваше с пътувания из страната за издирване на информация. В началото за мен това беше нещо непонятно, но постепенно той успя да ми предаде своята любов към българската музика и нейното минало. Така се насочих към историческите аспекти на моята специалност – класическата китара в България, темата на докторската ми дисертация.“
В годините на икономическа и политическа криза в България, Божидар Добрев решава да продължи, независимо от трудностите.

„Всичко започна от създаването на едно издателство, базирано в България и появата на списание „Български музикални хроники“, просъществувало няколко години – продължава Столина. – Като резултат от проучванията на баща ми в много библиотеки в Европа и контактите му с музиканти, живеещи в чужбина, се родиха сборници, каталози с произведения на различни композитори, книги, които са неговото най-сериозно наследство. Те съдържат непознати и безкрайно интересни факти от българската музикална история. Често пътуваше с оркестъра, изнасяха концерти в Швейцария, Холандия, Белгия и др. По време на тези турнета винаги е успявал да открие библиотека и да провери има ли в нея информация за български музиканти. Често пребиваваше в Прага, където имаме роднини. Понякога ходеше специално, за да събира материали. Резултатът е книгата за композитора Васил Божинов „Българинът от Прага“ (2011 г.). Знам, че работеше и с архиви в родния си град, има много публикации, посветени на музикалното минало на Варна. Пътуваше и до Русе, а Народната библиотека в София беше негов втори дом.“

Сред най-същественото, което Божидар Добрев остави, е „Именник на композитори от България“, излязъл преди 20 години, в който се съдържа базисна информация за около 400 творци, както и „Композитори от България в чужбина“ – може би единствения по рода си подобен справочник.

„Последното, което издаде и което трябваше да представим на 70-годишнината му, но не успяхме да подготвим навреме, беше книгата „Страници от миналото на българската музикална култура“, където са събрани интересни статии – например за концерт на Виенската филхармония с творби на Панчо Владигеров и Хераклит Несторов през 1921 г. и много други. От позицията на сегашната си възраст, мога да кажа, че не познавам друг, който така посветено да изследва дейността и приноса на българските музиканти, особено за онези, които са работили в чужбина и у нас малко се знае за тяхната дейност.“