Трудни и несигурни били времената в началото на XX век. И тогава много българи потърсили препитание извън пределите на родината, а по-предприемчивите и находчивите успели да натрупат с много труд благосъстояние и да развият търговия. Светъл пример за стопански успех, дарителство и родолюбие от този период е житейската история на хаджи Ненчо Палавеев, когото днес наричат Благодетелят на Копривщица.
Той бил търговец в пристанищния град Александрия. Благодарение на уменията и опитността си, а и заради отличното владеене на шест езика, този българин успял да установи търговски отношения с Египет, Арабия, Судан и Англия в годините преди Първата световна война. Той обаче заделя голяма част от печалбата си за обществени цели в родния си град Копривщица.
През 1908 г. изпраща 40 хиляди златни лева за построяване на градско читалище, с негови средства се изгражда камбанария на една от църквите в града, ремонтира се местното училище, издига се паметник-костница на героите от Априлското въстание (1928 г.), който днес е символ на възрожденското градче.
Най-много хаджи Ненчо Палавеев се грижи за издръжката на местната гимназия. Изпраща големи суми, назначава и поддържа учител от Швейцария, който да обучава копривщенските ученици на френски език.
Читалищните дейци в Копривщица са истински посветени на своята работа и, въпреки трудното време, не оставят да изгасне родолюбивата искра, наследена от именития предшественик. Настоящият председател на читалището е софтуерен инженер и преподавател по приложно програмиране в копривщенската гимназия. От опит разбрал, че обществените институции могат да се развиват само ако в тях има отговорни и всеотдайни хора. Сега, заедно с учителската и читалищната дейност, Стоян Маринов съвместява и работа като зам. председател на общинския съвет в Копривщица.
„Но не институцията прави човека, а самият той може да промени облика и живота на едно читалище или на една обществена институция“ – казва младият председател на читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“:
„Това коства доста от времето ми. Сутрин излизам от къщи в 6 и се прибирам вечер късно. Особено когато има събития в читалището, това изисква най-много време. Стараем се не просто да съществуваме, а да работим доста активно. Когато си поел такава социална отговорност, трябва максимално да си отговорен. Председател съм от малко повече от година и се старая нещата да се случват. Сега имаме повече събития, но заради пандемията изнасяме дейността си основно чрез интернет и е много трудно да се работи онлайн. Миналата година за пръв път отбелязахме 1-ви ноември в онлайн среда. Направихме цяла седмица, посветена на народните будители, като всеки от работещите към читалището по собствен избор се въплъти в ролята на един от националните ни будители. Идеята беше чрез слово и разказ за делата им, да припомним идеалите и заветите на великите българи. Това беше заснето с камера и всеки ден преди празника качвахме на страницата на читалището в социалните мрежи по едно видео. Те и сега са достъпни. Още има голям интерес, хората ни подтикваха да правим още подобни читалищни инициативи.“
Читалището в Копривщица е сред малкото в страната, които се помещават в своя собствена сграда, построена с даренията на хаджи Ненчо. Така то има и собствени приходи, с които финансира някои от дейностите си. Голям успех е възстановяването на киното, което било затворено близо 40 години. „Сега, благодарение на дарителите и общината, успяхме да възстановим кино-машината и екрана и да се включим във фестивала „Master of Art““ – казва Стоян Павлов:
„Една седмица прожектирахме български филми, заснети в Копривщица. Всичко беше напълно безплатно. Вълнуващо беше и самото разчистване на вещите, останали от миналото. Случайно намерихме папка с документи, а сред тях и писма, написани от учителката Евлампия Векилова. Това е жената, която е ушила знамето със златен лъв на зелен фон, което са развявали копривщенските въстаници през 1876г. Намерихме още интересни документи, свързани с историята на читалището.“
Снимки: архив, БГНЕС, koprivshtitsa-bg.com, Снимка: Facebook/Народно-читалище-Хаджи-Ненчо-Дончев-Палавеев-1869-Копривщица
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..
Разкъсана облачност
Предимно облачно