Третите поредни парламентарни избори у нас през настоящата година, вече са в историята. Те бяха по-особени заради съчетанието им с редовните избори за президент и вицепрезидент. И ако изходът от редовните ще бъде решен на балотаж, то резултатът на предсрочните постави страната пред нов ребус – ще бъде ли съставено редовно правителство и с какъв хоризонт на действие ще бъде то? Социологът от агенция „Галъп“ Първан Симеонов е убеден, че този път съществуват всички предпоставки за коалиционно управление, но не се нае да прогнозира трайността му.

„Вижда се, че отново партиите на промяната се радват на достатъчна подкрепа, за да могат, заедно с БСП, да измислят някакъв вариант. Ако обаче не го направят, се опасявам, че при следващи избори е възможно активността да е съвсем ниска, да се стигне до радикализация на политическия процес и други непредвидими събития.“

Освен завидно добрите резултати на партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, вотът на избирателите отреди значителен брой гласове за партии като Движението за права и свободи и националистическата формация „Възраждане“. ДПС излезе от изборите като първа политическа сила зад граница (38.65%), следвана от новата партия „Продължаваме промяната“ (22.19%) и „Има такъв народ“ (10.96%). Партията, която заложи на антипандемична реторика и успя да прехвърли 4 процентната бариера за влизане в парламента – „Възраждане“, получи сериозна подкрепа от българите зад граница – 6.20%, и се нареди непосредствено след ГЕРБ (8.01%) и „Демократична България“ (7.97%) в класацията на резултатите от чужбина, при 97.7 % обработени резултати.

Представянето на ДПС и „Възраждане“ сред сънародниците ни извън България заслужава сериозен анализ.

„Движението успя да припомни какво може – нещо, което напоследък бяхме позабравили – посочва Първан Симеонов. – Свидетели сме на масирано гласуване на територията на друга държава, което не се случи през юли, въпреки отпадналото ограничение за откриване на секции в страни, извън ЕС. При това, то се осъществява в страна, която е в напрегнати отношения със западния свят. Най-важното сега е, че ДПС напомни за себе си, не просто през гласуването в Турция, но и през кампанията, която проведе за своя кандидат за президент, завръщането на Делян Пеевски в играта и пр. Това означава, че ДПС се мобилизира в условията на политическа обсада в България.“

Феноменът с добрият резултат на партия „Възраждане“ сред нашите сънародници в чужбина, също има своето логично обяснение – разочарованието, от останалите алтернативни на статуквото формации.

„Първата голяма алтернатива, в лицето на Слави Трифонов и ИТН, не успя. „Демократична България“ срещна конкуренция в лицето на „Продължаваме промяната“. „Изправи се БГ“ не успя, тъй като на третите поред избори просто не им достигнаха силите. В такива моменти, подгласниците растат. Обикновено такива партии предприемат стратегия срещу всички, не участват в колаборации и това допринася резултатът им да продължава да расте. Не на последно място, „Възраждане“ е една от протестно ориентираните формации в България и е съвсем нормално икономическите емигранти навън да предпочетат да подкрепят именно нея.“

Като проблем, който ще придобива все по-отчетлива значимост, Първан Симеонов открои продължаващата от години тенденция, партиите да подценяват потенциала на вота, който биха могли да получат от чужбина и неглижират неговата тежест.

„Това по-нататък може да се окаже с доста голяма значимост. Причината – все по-голям дял от българите са навън и нямаме избор, нуждаем се от тях и трябва да ги въвличаме по някакъв начин в политическия процес. Има партии, които съвсем са неглижирали тези потенциални избиратели. Давам пример за това с БСП, те нямат никакъв вот от чужбина (2.33% – бел. ред.). Друг важен момент с вота в чужбина е, че именно той може да се окаже решаващ при нестабилни резултати за някоя от партиите. Това значи, че дори и малко свършена работа за и сред тези общности, може да се отплати на съответната формация, която се заеме с това.“