На 21 ноември, в деня на Въведение Богородично, православните българи отбелязват и Деня на християнското семейство и учащата се младеж. По църковна традиция семействата посещават храма, за да почетат заедно влизането на тригодишната Мария, бъдещата Божия майка, в храма. Празникът е установен от Българската православна църква през 1929г., за да напомня на родителите за духовните им задължения към децата.
Почти век по-късно в българските храмове продължаваме да виждаме млади семейства, съхранили духовните православни традиции. Сред тях са и Силвия и Аспарух Цветанови от София, които благодарение на любовта си към Бога успяват да устоят на предизвикателствата в съвременния свят:
„Смятам, че в това тежко време, в което боледуват, страдат и умират много хора, православното семейство се уповава единствено на Бога. Вярата дава сила, бодър дух в трудно време и възможност да запазим спокойствие, каквото и да ни се случи. А спокойствието в трудни моменти само Бог може да ни го даде. Където има вяра – там няма страх. Каквото и да е времето християнското семейство възпитава винаги децата в доброто, в любовта, благочестието, вярата, да помагат на ближния. Християнинът, обичайки Бога – обича и ближния. Затова нека бъдем добър пример за децата си и да бъдем християни на дело, да не се боим да помагаме, каквото и да е времето. Това става с усмивка, мила дума, можем да напазаруваме на възрастния съсед, да дарим запазени дрешки на детето на нуждаеща се майка, да дадем хляб на гладния – това е смисълът – в любовта към ближния и Бога!“
„Взаимоотношенията в християнското семейство, основаващи се на Божията любов, възпитават децата да бъдат добри в отношенията си към хора, животни – допълва я Аспарух. – Децата се учат да подхождат с добро, но и да отстояват християнските ценности. Когато следват молитвения пример на родителите си те се учат да бъдат истински християни. Когато са възпитавани в здрави семейства са най-трудно манипулируеми и християнското семейство има тази роля да възпита такива деца.“
Авторът на съвременна православна литература Мартин Ралчевски, баща на три деца, отбелязва от своя страна, че възпитанието в църковните традиции от ранна детска възраст дава своите плодове на по-късен етап. „Изповедта, причастието и ходенето на църква, както и разговорите с православните свещеници оказват влияние – отбелязва той. – Децата изграждат критично мислене и наблюдават с едно наум т.нар. „модерни“ тенденции, които противоречат на Божиите закони. А когато не слушат о. Паисий Светогорец съветва да се молим на Иисус Христос и Божията майка да вразумят детето, защото Господ ще нареди нещата. Родителската молитва, особено майчината е най-силна! И това не бива да се пренебрегва“, подчертава писателят.
Въпреки това, в материалния свят, когато всичко се крепи върху създаването на благосъстояние, семейните ценности сякаш отстъпват и все по-малко хора встъпват в брак:
„Това според мен 90-95 % е по вина на мъжа – отбелязва Мартин Ралчевски. – Коя жена, ако мъжът до нея ѝ предложи да се оженят, ще отговори: – „Не, искам така да си живеем, да си родя децата.“ – Почти всяка една жена, ако обича мъжа, би искала да се омъжи за него. Това са страховете на съвременния слаб, комплексиран, съмняващ се в своите способности мъж. По тази причина съжителството е без благословение, а това е противно на нашата вяра и Божиите повели. Не е хубаво, няма да ни върви в живота, ако го подреждаме на тази хлъзгава основа. Християнското семейство трябва да стъпи на брак, после се раждат деца и оттам се гради.“
Години наред в България се раждат все по-малко деца. Според Мартин Ралчевски, причините за това са най-вече битови:„Самите те виждат, че може да се даде повече и повече. Не искат само да им дадат живот, както е било поколения назад, когато са гледали на децата като благословение, а се стремят да ги задоволят материално. Така стават подвластни на страховете си. Тази тема неведнъж съм я засягал с моята съпруга, защото и аз самият съм бил в подобна дилема, но съпругата ми настояваше. Именно в това се изразява вярата в Бога – да не ни е страх от бъдещия ден, а да го възложим на Него.“
Неотдавна писателят призова в социалните мрежи българите да раждат деца. Публикацията предизвика много противоречиви мнения, сред които и болната тема за безплодието. Според автора на „Смисълът в живота“, дори и в тези случаи, когато Бог види силното желание на семейството да отгледа дете, винаги намира начин да го възнагради. А историята е пълна с такива примери. С един от тях Мартин Ралчевски ни запознава в интервюто за Радио България!
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..