Мястото е Националният музей „Земята и хората” в столицата. Именно там можете да се потопите в „Магическата светлина“ на българските пещери. Всъщност, това е любопитна фотографска изложба, която в 24 кадъра представя фосфоресциращи образувания в някои от най-труднодостъпните пещери в България. Фотосите са дело на екип фотографи, начело с Красимир Андонов - кинооператор и преподавател в НАТФИЗ, и са част от дългогодишния му филмов проект „Светлина и култ”, посветен на скалните ниши в Източните Родопи. Сред въвлечените са още операторът Алекс Самунджи и Огнян Стоянов – изкуствовед и спелеолог.

В работата си по проекта Красимир Андонов разработва метод на снимане, чрез който в един фотографски кадър може да се види фотолуминесценцията на пещерните образувания, показвайки красотата скрита в непрогледния мрак на пещерите.

„Идеята на проекта е с визуални средства да се опитаме да разгадаем част от тайните на трапецовидните ниши в Източните Родопи, тъй като с времето забелязахме, че, поради спецификата на професията ни, ние виждаме малко повече от хората, които обикновено посещават тези места. “Магическата светлина“ представя един много интересен природен феномен, свързан с това, че в пещерните образувания се отлагат органични материали, свързани с естествения цикъл на водата. Водата, която попада на повърхността, свързана с дъждовете, прониква през скалите там, където има пещери, и на места се отлага в пещерните образувания. Провокирани от силна светлина, или под друго въздействие, тези отлагания започват да светят в тъмното. Изведнъж пълната тъмнина оживява в един мек зеленикав нюанс. Тази изложба показва на повечето хора пещерния свят по един невиждан начин“ - разказва Красимир Андонов.

И за да може да запечата тази естествена „светлина“, се наложило екипът да търси възможно най-чистите скални образувания - често пъти те са в трудно достъпни пещери, които са максимално запазени от човешко влияние. „Пещерите, в които снимахме са разположени в доста голям периметър на територията на България“, уточнява Андонов. Сред тях са „Рушовата“ пещера и „Лястовица“ в тетевенския балкан, „Шаралийска“ в Пирин, „Пепелянка“ край село Боснек, близо до София.

Изборът на конкретните локации е бил възложен на изкуствоведа и спелеолог Огнян Стоянов.

„Методът, който използвахме, в научните среди служи за определяне на възрастта и състава на минералите. Различният състав на минералите се оцветява по различен начин. Така изображенията ни се явяват и моментна снимка на състоянието на водите и пещерите в България.“

Изложбата „Магическата светлина” може да бъде разгледана до 28 ноември в музея „Земята и хората” в София.

Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Александър Райчев, БНР-„Хр.Ботев“/