Карикатурата е сатиричен и цветен коментар на случващото се около нас, затова никой не остава безразличен. Дори вестници и списания вече да не се купуват масово, карикатурата пак си проправя път до широката публика. Социалните мрежи са свободно поле за изява за майсторите на цветни шаржове, а полетът на въображението им вече не познава граници.
С настъпването на пандемията, Covid-19 се превърна в главен герой на карикатуристите от цял свят. Година по-късно в страната ни темата отстъпи на втори план, а българските майстори на шаржа се фокусираха върху лицата в политиката. Много материал за работа даде изборният маратон през 2021-ва. Българите излязохме да гласуваме общо четири пъти. Технологията се промени заради задължителния машинен вот. Така в изображенията на художниците електоратът се превърна в машина, която автоматично гласува. Като добавим и обогатяването на политическата сцена с нови формации и лица от шоубизнеса – картината става още по-цветна и податлива на окарикатуряване.
Има обяснение защо и сега, във времето на дигиталните технологии, обикновеният човек продължава да харесва и да споделя в социалните мрежи карикатурите, които някой е направил. „Така е, защото човекът обича да види властимащия изкарикатурен, преувеличен. Това е малкото негово лично отмъщение и той се радва на карикатурата“ – казва един от известните художници в този жанр Ивайло Цветков.
„Нашата политика е като шоу, което обаче е на гърба на народа. Иначе ако говорим за шоумените (в политиката), тяхната роля не е много голяма, защото спечелиха гласове, но после се отдръпнаха от властта – разбраха, че това е сериозна работа. Те си останаха в миманса, а на последните избори се видяха с променени резултати. Но в много от тези партии, които се нарекоха, че са от протеста, е пълно с хора от статуквото – депутати, министри, шефове на парламентарни групи, омбудсмани, които са в политиката вече повече от 10 години. Те бяха наказани на третия вот, защото суверенът не само пие ракия и яде туршия, но и суче мустак и гледа кой какво прави. Иначе народа ни, аз го виждам в образа на Нане и Вуте, великите шопи, нарисувани от Александър Божинов в началото на миналия век. Това лято пътувах и разговарях с хората. Разбрах, че българинът още се лута и търси новия месия, който да дойде и с магическа пръчка да оправи държавата без ние да се потрудим. Пак се движим на принципа проба-грешка и пак бъркаме в горещата печка, за да разберем, че не трябва. Губим ценно време! Вече 32 години сме в непрекъснат преход и още не ни е ясна посоката, в която вървим. Даже съм съгласен да няма теми за работа за нас – карикатуристите, но да става по-добре за държавата.“
Ясно е, че не всеки художник може да бъде и добър карикатурист. В този жанр виреят само духовити хора, които не се страхуват да тълкуват злободневни теми от случващото се тук и по света. „Има немалко примери за политици, които не се харесват как изглеждат в карикатурите, но наказани художници за щастие у нас няма“ – казва Ивайло Цветков:
„В България има свобода и на изразяване, и на словото, друг е въпросът кой как я използва. Но у нас можеш да нарисуваш всичко. Можеш да изразиш мнението си свободно, без да те вкарат в затвора, да те преследват и да те глобяват, както е на други места по света. Иначе нашите политици сами попадат в ситуации, така че на карикатуриста нищо не остава, освен да нарисува случката. На мен това не ми е интересно, но съм получавал и сърдити отзиви от някои политици. Преди и Бойко Борисов ми се беше разсърдил заради карикатура, а Александър Томов се ядоса, че съм го нарисувал с по-къси панталони. Имал съм обаждания от политици, но са единици.
Да, всеки може да е обект на карикатура – и президентът, и всички надолу в йерархията, но не можеш да отправяш обида в карикатурата и да го поставяш в нелепа ситуация. Ще кажеш каквото си замислил, но чрез символи, реплики, виц дори – така, че да пазиш личното достойнство на човека, защото така пазиш и своето достойнство. Това е единственото правило, другото е позволено, щом си намерил повод за окарикатуряване.“
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..