Още преди да извоюват свободата си и да основат държавни институции, българите осъзнават нуждата от културни средища, където да развиват книжовна дейност и да съхраняват писмени паметници. Така, в средата на XVIII век, възниква идеята за читалищата. Появяват се заможни българи, които искат да помогнат за просперитета на родината. Те, със собствени средства, основават първите градски библиотеки, които бързо разширяват обществената си дейност в служба на просветата. Една от целите на благодетелите от онова време е чрез читалищата да се подпомагат талантливи българи да получат образование в чужбина, както и да се оказва помощ на български книжовници, за да могат техните трудове да бъдат издавани и да стигат до повече читатели.
Въпреки промените, които са настъпили от появата на първите читалища до наши дни, ролята на тези културно-просветно средища е важна и днес. Едва ли има българин, който още в ранна детска възраст да не е стъпвал в библиотеката на някое читалище. Много именити наши певци и танцови изпълнители са направили първите си крачки към сцената тъкмо благодарение на местните читалищни състави. И сега стотици хора работят всеотдайно, за да ги има и да се развиват тези неостаряващи огнища на просвета, култура и традиции.
В последните две години обаче, читалищата бяха сред първите институции, принудени да затворят врати заради мерките срещу разпространението на пандемията. Така замряха концертите в салоните, прекъснаха срещите на клубовете по изворен фолклор, репетициите на танцовите състави също станаха невъзможни. Сега, в навечерието на Коледно-новогодишните празници, когато в читалищата би трябвало да има тържества, там отново е тихо. Събират се хора, но рядко, в малобройни групи с цел обучителни занятия.
Така най-общо ни описва картината Дени Евстатиева – секретар на читалище „Аура“ в София и член на Върховния съвет на Съюза на народните читалища в страната.
„Вече близо две пълни години нещата в читалищата стават много трудни. Основната ни културно-просветна дейност, както с най-малките, така и с възрастните, се ограничи много. Е, успяхме по някакъв начин да пренастроим работата си, за да продължим напред. Груповите занимания преминаха дистанционно, а за присъствените спазваме всички изисквания, поставени от здравните власти. Особено в началото, когато беше първият локдаун, провеждахме всички сбирки само дистанционно. Беше трудно преминаването към дистанционна работа. Дори заетите книги от библиотеката трябваше да стоят в нещо като карантина за 20 дни след тяхното връщане, не можеше да ги даваме на друг до изтичането на този срок. Но като цяло сме доволни, че в читалище „Аура“ работата никога не е спирала, дори в най-тежките дни. Знаем за читалища в по-малките населени места, които не успяха да преминат на онлайн обучение. Те не разполагат с достатъчно компютри и специалисти, които да организират дейността в онлайн среда. На нашите състави най-негативно се отрази фактът, че пропадна цялата концертна програма за годината.“
Преди две години читалище „Аура“ отбеляза своя 100 годишен юбилей. То е едно от най-активните на територията на София. В него се организират детски езикови, музикални и театрални школи, фолклорни танцови състави за деца и възрастни. Всеки месец преди пандемията, прага на читалището са прекрачвали не по-малко от 300 посетители.
„Преустановяването на активния читалищен живот, свързан с концертни изяви и пътувания, накара и нашите спонсори да се отдръпнат. Сега се издържаме само от държавната субсидия, а и от малки такси, които са в помощ на отделните читалищни клубове. Затова и един от основните ни проблеми е завишената цена на електроенергията“ – казва Дани Евстатиева, която трябва да се погрижи за отоплението на 4-етажната сграда на читалището. Но празнично настроение със сигурност няма да липсва:
„Всяка година правим коледен концерт специално за участниците в нашите състави и самодейни клубове. Предвиждаме скромен концерт да има и тази година – на 22 декември в сградата на читалището.“
„Подготвяме и гостуване на Дядо Коледа и свита от приказни герои в детските градини в столичния район Възраждане, където се намира читалището. Ще зарадваме децата с чувал с подаръци – плодове и лакомства.“
Eкипът на „Аура“, заедно с други читалища от София и страната подготвят голям благотворителен концерт на 13 декември в театър „Сълза и смях“. Нарекли са инициативата „За усмивката на Томи Йовчев“, тъй като събраните средства ще са помощ за лечението на дългогодишния ръководител на читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1924г.“ в квартал Красна Поляна. Освен читалищните състави, в концерта ще се включат и популярни изпълнители – Маргарита Хранова, Етиен Леви, Хайгашот Агасян и др..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения континент с българския военен изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Този път на борда му..
От днес до 9 ноември Военният клуб в София е домакин на форума Sofia Information Integrity Forum 2024. Събитието ще събере водещи световни експерти от различни области, за да обсъдят последните технологични постижения и стратегии в борбата с..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..