„Определям стила си като фантастичен реализъм, защото да рисувам само реалното за мен е по-малко интересно. Винаги ми се иска да прибавя нещо фантастично, нещо, което не е възможно да съществува в реалния свят. Опитвам се да съчетая различни предмети - часовници, книги, птици, пера от птици, които имат символично значение. На практика това, което се получава, е една картина, нарисувана по реалистичен начин, технически по всички правила на светлината и сянката, с всички реалистични пропорции. Но комбинацията между всички елементи е напълно невъзможна, напълно нереална“.
Така описва своите произведения българската художничка в Монреал Даниела Зекина. Тя пристига там през сложната за България 1993 г. със съпруга си – художника Петър Бояджиев, и двете им деца – на 2 и на 6 години. Уж за известно време, но оттогава неусетно са се изнизали 28 години.
Началото е трудно, тъй като се налага да учи френския в крачка. Затова пък езикът на изкуството не признава бариери, а и светът, в който попада, е широко отворен за богатството на различните култури. Даниела идва от България със знанията, които е получила в Националното училище за изящни изкуства, а после и в Националната художествена академия по специалност „Илюстрация“. В актива си има безценна за нея награда от 1989 г. от Къщата за изкуства за деца в София за илюстрациите си към книжката „Конче-еднорогче“ на Ирмелин Сандман Лилиус. По-късно в живота ѝ нахлува и живописта. „Може би защото съм илюстрирала много поетични текстове и детски приказки, винаги в картините ми като живописец се опитвам да разкажа една малка история“, споделя художничката. А в центъра на всяка нейна история е неизменно жената:
„Опитвам се да покажа, какво се случва във въображението, в невидимия свят, който съществува вътре в нас. Идеите и нещата, които обича една жена и които иска да представи на външния свят. Затова винаги тръгвам от едно лице или един женски образ, като се опитвам да намеря допълнителни елементи, които да покажат, какво се случва вътре в съзнанието, във въображението.“
Работата на Даниела Зекина като илюстратор я подтиква да експериментира с различни техники и стилове, за да постига онази хармония с текста, която прави нашите книжки от детството още по-любими и незабравими. Рисува с туш и перо, гравюра, акварел, темпера и цветни моливи, прави комбинации между рисунка и живопис, колажи… Използва и ефекти като златен варак, заимстван от изографисването на иконите. „Но аз го използвам по съвършено различен начин – като акценти, които подсилват ефектите на светлина на различни места в моите картини“, уточнява събеседничката ми. Но как се раждат нейните реално-нереални образи, изпълнени с нежност и дълбока философия?
„Това е все едно да попитате един поет как се ражда неговото стихотворение. За мен картините, които правя, са визуална поезия. На практика се опитвам да разкажа една малка поема със средствата на визуалния език – с цветовете, формите, различните възприятия, които идват от композицията на картината, вътрешното състояние на персонажа, който създавам“ – отговаря Даниела.
Тя обича да твори сутрин, когато светлината е по-силна, а часовникът меко отмерва времето, преди в дома да нахлуе суетата на новия ден. Навън може да бушува суровата монреалска зима, но в ателието е топло и уютно. Това е времето, когато художничката е насаме със себе си, раждат се нови образи и нови композиции. Споделя, че в творчеството ѝ всичко се случва спонтанно, без да износва идеите си дълго в съзнанието. „В самия процес на рисуване, на живописване, една идея води към друга“, разказва тя.
Двете сфери, в които работи Даниела Зекина – живописта и илюстрацията, са доста различни и всяка от тях – със своите предизвикателства. Ако живописта дава свобода за въображението и похватите, илюстрацията вкарва в определени рамки. „Всяка книга има своя характер, защото е насочена към определена възрастова група. Има поетични книги, по-хумористични, исторически… Всяка книга е като отделен проект, в който трябва да се забравят всички предишни книги. Разбира се, човек се базира на професионалния си опит. Но трябва да открие характера на книгата“, споделя Даниела и уточнява:
„При илюстрацията трябва да се внимава изключително много за всички детайли, които са в текста, защото детската публика забелязва и най-малкото несъответствие. Това е работа, която изисква много предварителна подготовка, особено, когато се отнася за исторически илюстрации, за да се създаде един свят, който е достатъчно реален, макар и приказен.“
Въпреки че живее далеч от България, Даниела Зекина постоянно поддържа жива връзката си с родината. Връща се в София всяка година – за да открие заедно със съпруга си съвместна изложба или просто за да се срещне с близки и приятели.
Чуйте повече от звуковия файлСнимки: предоставени от Даниела Зекина
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..