Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ са основните органи, които се занимават с държавните вземания. Те събират данъците, таксите и митата, които захранват държавния бюджет. И двете институции в момента регистрират рекордни приходи. До ноември в НАП са постъпили 13.14 млрд. евро, или с 1.89 млрд. повече в сравнение със същия период на миналата година. 7.52 млрд. евро са само постъпленията от ДДС, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. „Уверени cмe, чe c тeзи тeмпoвe, pъcтът нa пpиxoдитe зa 2021 г. cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa щe нaдминe oчaĸвaниятa ни“, се похвали изпълнителният директор нa HAΠ Pyмeн Cпeцoв.

Не по-малка заслуга за попълването на държавната хазна имат и митниците. Общите месечни приходи за октомври от мита и ДДС от рекордните 499 млн. евро превишават с 63 млн. евро (14,4%) приходите за същия месец на миналата година. По-високи постъпления се отчитат по всички видове приходоизточници. През периода януари-октомври 2021 г. приходите от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби, администрирани от Агенция „Митници“, са в размер на близо 4.5 млрд. евро.

На какво се дължи този впечатляващ ръст на постъпленията в публичните финанси?

На първо място това е свидетелство, че българската икономика е в сравнително добро състояние, работи продуктивно и генерира умерени печалби, които подлежат на данъчно облагане. От своя страна, фактът, че данъкът върху доходите на физическите лица е на второ място сред приходоизточниците отразява тенденцията на постоянен ръст на доходите на хората в страната – колкото по-високи са тези доходи, толкова повече ще бъдат данъците върху тях и, съответно, приходите в хазната. Немалка, за съжаление, е ролята на надминаващата вече 6 % годишна инфлация, която намалява реалната покупателна способност на гражданите, но е и допълнителен фактор за повече приходи в касите на държавата поради по-високите продажни цени на стоките и услугите за потребителите. Тук може би е мястото да се отдаде заслуженото и на двете агенции, които явно са използвали ефикасни инструменти, за да направят събирането на приходите по-резултатно.

Анализирайки растящите приходи на държавата, финансисти привличат вниманието върху един много важен въпрос – какво трябва да направят властите с тези допълнителни средства?

По традиция, последните седмици от годината са време, когато държавната хазна прави най-големите разходи, отлагани преди това по различни причини. Дали ще бъде така и тази година, ще стане ясно след като бъдат оповестени от статистиката данните за декември. Служебният кабинет изрази предпочитания с тези пари допълнително да се намали бюджетния дефицит и дори да се изведе на зелено публичния бюджет за годината, т.е. да има малък бюджетен излишък. И това на фона на чувствително нарасналите социални разходи и помощи за бизнеса в условията на Covid-19 и енергийна криза.

България е социална държава с пазарна икономика. Тя осъществява тези свои функции чрез преразпределението с помощта на държавните данъци и такси на брутния вътрешен продукт (БВП), произведен от икономиката на страната. В това отношение е много важен балансът, тъй като изземването на прекалено много ресурси от бизнеса в полза на държавата има отрицателно въздействие върху икономическия растеж и доходите на гражданите. У нас се преразпределят от държавата около 40 % от БВП, което е един доста добър показател за Европа, свидетелстващ, че по-голямата част от приходите на частния сектор остават на негово разположение за по-нататъшното му развитие, като заедно с това се осигуряват и средства за социалните политики на държавата.

Снимки: pixabay