Мадридският протокол от 1991г. е един от най-важните документи за опазване на околната среда. Чрез него се определят строги правила и критерии за опазването на Антарктида – късчето земя на Ледения континент, съсредоточило огромни ресурси от природни богатства, невероятно биоразнообразие, известно като най-голямата естествена лаборатория на планетата. На 4 октомври тази година в Мадрид беше отбелязана 30-годишнината от подписването на Протокола с международна конференция за опазването на континента с участието на България, като една от най-активно работещите страни в света за опазването на Антарктида.
Конференцията имаше своя отзвук и в София, в аулата на Софийския университет, където бяха отбелязани две важни годишнини – три десетилетия от Мадридския протокол и 30 години успешно научно сътрудничество между България и Испания. В това значимо събитие взеха участие изтъкнати учени от България и Испания, посветили работата си на опазването и задълбоченото проучване на Антарктика.
„Всички ние сме жители на Антарктида, въпреки че никога не сме стъпвали там“, изтъкна Китин Муньос, известен испански учен и изследовател, посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Изключително увлекателно той разказа за китовете обитаващи водите на Антарктида, за които ще бъде направен документален филм (WhaleNation), който чрез киноразпространение по целия свят ще покаже на голям екран удивителния живот на най-големия бозайник на Земята. На български филмът ще бъде озвучен с гласа на българската принцеса Калина, съпруга на Китин Муньос.
„Честването на това събитие е изключително важно тук, в България, където се поддържа и подхранва ангажиментът на страната към Мадридския протокол“, каза в обръщението си испанският посланик Алехандро Поланко и подчерта, че освен чисто научното сътрудничество между антарктически бази „Св. Климент Охридски“ и „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, двата екипа са изградили топли приятелски отношения, които спомагат и за по-доброто международно сътрудничество на двете държави.
Работата на българските антарктици е свързана неизменно с професор Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, който изтъкна важността на Ледения континент за живота на цялото човечество и необходимостта да бъде съхранен като място за мир и изследвания и запазен в този си вид за бъдещите поколения.
Пред Радио България проф. Пимпирев разказа за трудното начало на тазгодишната българска експедиция.
Проф. Пимирев е автор на детска книга, вдъхновена от истинска история на Ледения континет. Премиерата на изданието беше преди броени дни:
„Това е една много симпатична книжка базирана истинската история на пингвина Гошо, от нашата втора експедиция през 1993-1994. Тогава намерихме един ранен пингвин и го прибрахме.
Той не искаше да приема никаква храна, освен от неговата половинка-пингвинка, която му носеше храна, тъй като пингвините са моногамни и живеят по двойки. Той накуцваше леко, но двамата си тръгнаха и след това всяка година ни чакаше да дойдем на брега. В книгата пингвинът Гошо разказва за своя живот на Антарктида, за срещата си с българите и с леопардовия тюлен, от чиито зъби се измъкна и за това как го спасяваме.“
Във фоайето на Софийския университет е подредена изложбата „30 години заедно на Антарктида“. Тя показва любопитни моменти от живота на българската база на о-в Ливингстън. Фотосите са събрани и издадени в албум със същото заглавие.
Снимки: БГНЕСВ "България днес" на 4 април слушайте: 01:05 - Актуална информация от българските общности зад граница 07:15 - Прогноза за времето 11:20 - В Лондон започна международна конференция за изкуствения интелект на образованието с..
В събота , 5 април, облачността ще е променлива, след обяд – често значителна, купеста и купесто-дъждовна. На много места ще превали, в отделни райони и ще прегърми. Вятърът ще е умерен от запад-северозапад. Максималните температури ще бъдат..
Днес се навършват 21 години от трагедията в река Лим на границата между Сърбия и Черна гора, при която загинаха 12 български деца. На 4 април 2004 година група от 34 ученици и 16 възрастни от Свищов се прибират от екскурзия в Дубровник,..
Българинът винаги се е отнасял с благодарност и уважение към домашните животни. Конят, волът, магарето, кравата от незапомнени времена са най-верните..
В брой 45 на предаването слушайте: Как изкуственият интелект може да помогне в работата на българските неделни училища зад граница -..
Първият вот на недоверие към правителството на Росен Желязков очаквано беше неуспешен. 150 депутати отхвърлиха вота , внесен от парламентарните групи..