Периодът на пандемията от Covid-19 и влиянието ѝ върху нашия живот, един ден вероятно ще се изучава в учебниците, но засега вирусът все още е сред нас, а България се подготвя за настъплението на щама Омикрон. Тревогите за бизнеса и потребителите обаче не засягат само здравния, а и икономическия аспект от кризата. Те проличават и в анкетата, с която по традиция Българската стопанска камара (БСК) обобщава отиващата си година.

„Над 56% от анкетираните не са запознати със съдържанието и на двата документа – обясни заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев. – Малко над 1/3 ги познават частично и едва 7% от предприятията декларират, че знаят какво е съдържанието им. Сходен отговор получаваме и на въпроса доколко някой от проектите в НПВУ може да подпомогне техният бизнес. 64% или не могат да преценят или не са запознати, 19% твърдят, че няма да окаже отражение на тяхната компания и едва 17% са убедени, че ще им помогне.“

Познати или недотам, двата източника на европейско финансиране засега са недостъпни за бизнеса у нас. Причината е драстичното забавяне на процедурата по внасяне на Плана в Европейската комисия.

„Тепърва ще се коригират грешките, които сме допуснали, като за целта разполагаме с два месеца, последвани от нова проверка на ЕК – обясни в интервю за Радио България финансовият експерт Мика Зайкова. – Първи транш от очакваните в страната 13 милиарда евро е реалистично да получим след август.“

Тревожен белег в състоянието на икономиката ни през 2021-ва са и намалелите преки чуждестранни инвестиции. По данни на БНБ за месеците от януари до октомври, те възлизат на 1,144 млрд. евро, което е 50,7% по-малко спрямо същия период на миналата година (2,322 млрд.евро).

Рекордното поскъпване на електроенергията е другият удар, който се стовари върху бизнеса през отминаващата година, а оттам и върху всички граждани, които усещат ефекта ежедневно.

• Как реагира българинът на поскъпването на живота

„Свръхвисоките цени на енергоносителите принуждават около 62% от анкетираните да увеличат цените на своята продукция – посочи председателят на БСК Добри Митрев. – Този скок се усеща от всички нас, като най-често търсим вината за него у търговците. Реалната причина обаче е заради цената на енергията.“

В тази ситуация новоизбраното Народно събрание не чака дълго, а наложи мораториум на цените на електричеството, парното и водата, който ще остане в сила до 31 март догодина. Министърът на икономиката Корнелия Нинова подкрепи „озаптяването“ на цените, което трябва да помогне на домакинствата, но призова да се помисли за компенсации на фирмите и дружествата, които ще претърпят съответни загуби. А до края на март трябва да се предприемат и някои важни стъпки:

„С помощта на енергийни и икономически експерти, целият мозъчен тръст в страната, трябва да съставим стратегия за развитието на енергетиката – посочва Мика Зайкова. – Нуждата от преосмисляне на модела на нашата икономика, в която средствата да се влагат ефективно с цел създаването на продукти и услуги с висока добавена стойност, е огромна. Не успеем ли да обновим икономиката си било в услугите, било в индустрията или транспорта, няма да можем да просперираме.“

2022 година няма да бъде лека, прогнозира Мика Зайкова. Приемането на изцяло нов бюджет, за да бъдат решени важни проблеми в социален и фискален аспект, спешният избор на ново ръководство на Българската народна банка и добре обмислена реформа на пенсионната система са само част от предизвикателствата, които очакват управляващата коалиция.