След Йордановден и обредното къпане на мъжете, януарската поредица от обичаи продължава с Ивановден, отбелязван на 7 януари. В църковния календар това е денят на Йоан Предтеча, кръстил Иисус в свещените води на река Йордан.
Народният празник е посветен на кумството, побратимството, разбира се и на всички, които носят имената Иван, Иванка и техните производни. Ритуалите отново са свързани с пречистващата сила на водата, осветена на Богоявление.
Младежите къпят момите като ги пръскат с вода или се опитват изненадващо да ги хвърлят в реката. Това е повод за много смях и закачки. На Ивановден къпят също омъжените жени, сгодените девойки и непременно – имениците.
В някои райони и до днес коледарите изкъпват своя водач и така техният тайнствен обред се счита за завършен. От своя страна водачът кани дружината на празнична трапеза.
Според обичая, на този ден кумовете ритуално къпят (поливат или пръскат с вода) младата двойка, която са венчали предишната година, а вечерта младоженците задължително посещават дома им, носейки вино, хляб, печено месо и т.н. Тогава официално приключва говеенето (обредно мълчание в знак на уважение) на булката пред кума, почитан като покровител на младото семейство. Своето уважение към кумовете засвидетелстват и семействата, които са женени от години.
Неизменна част от веселието на Ивановден е празничното хоро, което събира млади и стари.
Следва Бабинден, който във фолклорните представи е последният от обичаите, свързан с обредно къпане. Приключили са и Мръсните дни, което означава, че могат да започнат годежите и сватбите, разрешени чак до началото на Великденските пости.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Разкъсана облачност
Ясно