Какви са личните и професионални борби на работещите на първа линия в различните социални сфери в ситуация на пандемия? Кои са проблемите, какво е солидарност и има ли тя почва в България? Отговорите на тези въпроси представя екипът на списание „Диверсия" и фондация „Фридрих Еберт" - бюро България в аудиоалбума "Пандемията от първа линия". Той включва осем епизода с осем различни гледни точки за времето, в което живеем и за случващото се в българското здравеопазване, образование, социални грижи, транспорт, наука и култура. Осем истории от първо лице в ситуация на Covid-19.
„С течение на времето, от началото на пандемията през 2020 г., темата за хората на "първа линия" отчасти изчезна от публичното пространство и се сведе до медицинските лица. А всъщност това са ужасно много хора, които работят в значими обществени сектори, за които е необходимо да говорим повече“ – казва един от авторите на проекта - Станислав Додов. Според него проектът показва, че в известна степен медиите у нас се отдават на събитийния характер на ситуацията и често пъти забравят да „показват“ как хората с труден живот преди Covid-19 успяват, и дали успяват, да се справят след това. Става въпрос за всички онези граждани, които живеят в самота, бездомните, многото болни или възрастни българи, които разчитат на мрежата за социална сигурност, която съществува или не около тях.
„Виждаме, чеедно от нещата, които пандемията много засили, но то е много по-старо от нея, е изолацията помежду ни и разкъсването на социалната тъкан по начин, по който ние не се търсим и не се питаме как сме. Големият проблем, за който всички наши събеседници в този аудиоалбум говорят по различни начини, е едно чувство на изоставеност, на самота, а от друга страна - на отчуждение и враждебност към тези работници на първа линия. Разбираме, че в публичното пространство липсват разкази за това как протича животът на някаква група хора. Какво значи да се работи на първа линия в този случай. Или да се живее на първа линия. В медиите продължават да говорят за ситуацията единствено политици и експерти и това няма как да предизвика онази солидарност, която е важна. Впрочем, думата "солидарност" отсъства от речника на политическите лица" - категоричен е Станислав Додов.
В доказателство на думите си той цитира социолога и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ Мила Минева, която в аудиоалбума казва „смъртта не засяга живота, но икономиката засяга живота". Повод за думите й е говоренето на властимащите относно локдауна в България, който сякаш не трябва да се случва, за да продължим да работим. „Защото, ако не работим, ще умрем. Обаче, ако се заразим и умрем, сякаш това не е важно“ – анализира Станислав Додов. Според него този момент именно засяга солидарността в обществото ни.
„Не е възможно едно общество, което десетилетия наред е убеждавано под различни форми, че най-важното е да се грижиш сам за себе си, сам да се развиваш и т.н., да превключи за едно денонощие, или в случая за почти две години, в солидарен режим. Но трябва да се повтаря много ясно, че хората в България не са някакви зли или тъмни балкански субекти по манталитет, които мразят или пък са глупави - това е ужасно вредно. А такъв коментар често чуваме от експерти. Но не, това просто е общество, което е забравило защо и как да бъде солидарно.“
В медиите обществената „солидарност“ сякаш е обвързана преди всичко с сваксините, носенето на маски и дистанцията – "да пазим себе си и така да пазим другите". Но солидарността е много повече от това, смята Додов.
„Забележително, че "всеки сам си преценя" се оказва фраза на 2021 г. (според езиковеди от Софийския университет, с неизвестен автор и без наличието на ирония в нея и използваната диалектна форма на глагола-бел.ред.) Хем не е изненадващо, хем е толкова показателно. В този смисъл ние не сме стигнали до изводи в какво общество искаме да живеем, но от проекта със сигурност разбрахме какво не искат да бъде хората, които правят обществото ни да функционира – и това не е обществото, в което всеки сам си преценя“ - казва Станислав Додов.
Албумът може да бъде чут на сайта на електронното списание "Диверсия" и във всички приложения за подкаст.
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Николета Атанасова, БНР–„Хр.Ботев“/
Снимки: @dversiamagazine, БГНЕС
Възможно ли е още от 2026 г. предметът "Добродетели и религии" да влезе в учебните програми и вече да бъде задължителен – това е дебат, около който се изказаха различни гледни точки през последните няколко седмици. "Въвеждането на задължителен предмет..
Авиокомпаниите “Скай Експрес” (Sky Express) и Егейски авиолинии (Aegean Airlines) анулираха полети до и от Летище “Васил Левски” – София заради 24 часовата национална стачка в Гърция, съобщиха от столичното летище. Няма да се състоят..
Кадровата криза в туристическия сектор е достигала критични нива, като по различни данни до 70% от туристическите обекти работят с недокомплектован персонал. Икономическите загуби от нереализиран туристически потенциал се изчисляват на близо 1..
Шофьорите да карат максимум с 130 км в час на магистралите – с десет по-малко от сега разрешената скорост, решиха депутатите от парламентарната Комисия..
Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) ще бъде тържествено посрещнат днес на морската гара във Варна. Лошото време..
Малко след откриването на мотосезона в София в края на март, столицата ни става домакин на най-голямото мото изложение у нас . То се провежда от..