Илко Бояджиев и Запрян Момчилов познават от първо лице зависимостта, ала успяват да прекрачат през залостените й врати. Днес те застават от другата страна, помагайки на събратя по съдба да открият ключа към собствената си свобода.

Осемнайсет души, водещи битка със себе си и за себе си, заедно посрещнаха първата Нова година на терапевтичния център за зависимости „Св. Илия”. Разположеният в подножието на Стара планина и недалеч от Габрово комплекс беше открит през пролетта на м.г., изцяло подкрепен с лични средства. За някои от участниците това е поредният шанс да се изтръгнат от хватката на наркотиците.

„Трудно е да извършиш някаква промяна в себе си, дори без да си зависим – казва Илко Бояджиев, консултант в центъра и основател на фондация „Общност в помощ на зависимите”. – Проблемът още повече се усложнява, когато налице е личностно разстройство, каквото всъщност представлява зависимостта. Аз имах своите ментори и обучители, участвал съм в подпомагането на доста момчета като мен и продължавам да го правя. И е важно хората да знаят, че има професионална помощ за такъв проблем, който не бива да се крие, да се подценява. Човек не може сам да се избави от зависимост, затова и ние сме тук, за да помогнем.”

Терапевтичният център следва модел, утвърден от Световната федерация на терапевтичните общности. Грижата за наркозависимите в него трае девет месеца – в защитената среда никой не се вживява в ролята на шеф, а напредналите във възстановяването си поемат отговорности и помагат на другите.

Повечето от посетителите на центъра са посегнали към дрогата още като деца. Мартин и Калоян не правят изключение от това правило, но най-после могат да се похвалят с осем „чисти” месеца. Единият от тях ще продължи лечението си в затворената общност, а другият вече живее на квартира и скоро ще започне работа.

„Останах без жилище, без приятели, без работа и само едно ме интересуваше – започва разказа си Мартин. – В началото злоупотребявах заради бившата си жена, заради този или онзи. Но вече се уморих да бъда наркоман.”

„При мен също всичко се срина, надолу много лесно се отива – добавя Калоян. – Не можех да живея нито с веществата, нито без тях. Не бях способен да ходя на работа, да спя, да се храня, а в същото време нямах пари да си купувам. Имам само майка, която страдаше и се чувстваше толкова безпомощна, колкото страдах и се чувствах и аз. Тя търсеше помощ – докато обаче самият аз не го поисках истински за себе си, никога не се получаваше. Звучи лесно на думи, но това са много усилия, много болка, много лишения, много гняв и много борба със себе си.”

Екип от клиничен психолог, социален психолог, консултант с опит в зависимостите, лекар психиатър, арт терапевт, превежда участниците в програмата през осъзнаването на проблемите, себепознанието и справянето с емоциите. От ключово значение е също така разбирането, вместо обичайното навикване, с което наркозависимите са свикнали.

„Центърът сближава чрез груповата терапия – казва още Мартин. – Там са хората, които могат да ме разберат през какво преминавам. Приемам ги като семейство – иначе нито с наркоманите се чувствам наркоман, нито с независимите независим. Когато съм навън и съм чист, имам нужда от хора около мен, на които да мога да споделя какво ми е, без да ме съдят.”

Мартин и Калоян опитват да се освободят от стигмата спрямо наркозависимите като се свързват с нови хора. В това отношение срещат разбиране в общината, която им съдейства да се включват в местни инициативи.

Основателите на центъра помагат на зависимите с всичко необходимо, но всеки сам трябва да извърви пътя си, подчертава Илко Бояджиев. „При нас е малко по-различно – ние трябва да сме отговорни, да заслужим здравето си. Така че през Новата година нека си пожелаем сили, за да оздравеем”, призовава той.

Съставил: Диана Цанкова (по репортаж на Велина Махлебашиева, кор. на БНР в Габрово)