По съседски: Събития с балкански адрес

Северна Македония освободи специалния си пратеник за България

Владо Бучковски
На 10 януари в София се проведе Консултативният съвет за национална сигурност, свикан от президента на България Румен Радев и посветен на позицията на страната ни за евроинтеграцията на Северна Македония. Участниците в срещата решиха, че даването на съгласие за започване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС не трябва да се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително за правата на македонските българи.

Ден по-късно, в навечерието на встъпването в длъжност на новото правителство в Скопие, от поста си беше освободен специалният пратеник за България Владо Бучковски. Бившият премиер на Македония (2004-2006 г.) беше назначен на тази позиция в края на 2020 г., поради липса на македонски посланик в София. Пред телевизия Телма Бучковски обясни, че оттук нататък преговорите ще се водят от пет работни групи между двете външни министерства – формат, първоначално предложен от Кирил Петков. Пред БНР българският евродепутат Илхан Кючюк, докладчик за Северна Македония в Европарламента, прогнозира, че „правителството в Скопие ще се опита да търси по-директна комуникация с българските власти“.

САЩ подкрепят „Отворени Балкани“, но с условие

Не е възможно „Отворени Балкани" да бъдат ефективна инициатива без участието на всички страни от региона, каза специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар. В интервю за Voice of America дипломатът призова лидерите в региона да се фокусират върху мултиетническото помирение. Той назова две условия, при които САЩ са готови да подкрепят инициативата – да се придържа към берлинските стандарти, определени от ЕС, и да бъде отворена за всички страни от региона, включително за Косово.

На 22 декември м.г. бившият косовски президент Бехджет Пацоли написа във Фейсбук, че Косово трябва да поиска от Вашингтон, Брюксел и Тирана гаранции за това, „Отворени Балкани“ да бъдат отворени за всички, в полза на бизнеса и гражданите. „Искам да видя Косово в един клуб с Албания, Северна Македония и Черна Гора. Не в изолация, а с откритост и сътрудничество“, допълни той.

Нови Сад е Европейска столица на културата през 2022 г.

Сръбският град Нови Сад вече е Европейска столица на културата, заедно с градовете Каунас (Литва) и Еш-сюр-Алзет (Люксембург). „Няма град, който да заслужава повече тази титла и който да има по-голям потенциал от Нови Сад да издигне високо европейското знаме на младежта и културата“, каза премиерът на Сърбия Ана Бърнабич на церемонията по връчването на титлата в сградата на Националния театър в Нови Сад.

Столицата на Войводина Нови Сад е вторият по големина град в Сърбия, живописно разположен на двата бряга на река Дунав. Основан е през 1694 г.

Властите в Гърция удължиха всички Covid ограничения

Властите в Гърция удължиха със седмица – до 24 януари, всички ограничения, наложени заради пандемията на коронавируса. Остава в сила и нареждането за влизане в Гърция с отрицателен тест дори за ваксинираните. При ежедневните тестове на учениците продължава да се регистрира голям процент заразени. Над 5 000 учители са болни или карантинирани. След Атина и в Северна Гърция се наложи прехвърляне на лекари от частни болници заради недостиг на персонал в държавните.

Поради силната активност на варианта Омикрон интензивните отделения са напълно заети, а лекарите повече от два месеца работят без почивен ден, предава кореспондентката на БНР Катя Пеева.

Обвиняват Комисаря по разширяването, че договаря разцепването на Босна и Херцеговина

Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей открито се договаря с босненския сръбски лидер Милорад Додик за потенциално разцепване на Босна и Херцеговина. Това се казва в открито писмо на група евродепутати, написано по инициатива на унгарката Каталин Че от „Обнови Европа“, предаде от Брюксел кореспондентката на БНР Ангелина Пискова. Авторите на писмото се позовават на изтекъл в публичното пространство документ, подписан от постоянния представител на ЕС в Сараево Йохан Затлер. В него се твърди, че Вархей и Додик се споразумели за датата на специална сесия на парламента на Република Сръбска през ноември. Двамата се разбрали и за 6-месечен мораториум върху приемането на закон за едностранно излизане на Република Сръбска от държавните институции. Става дума за формирането на отделни армия, съдебна и данъчна системи на Република Сръбска. От Еврокомисията заявиха, че са получили писмото на евродепутатите и ще дадат отговор.