В наши дни по света има повече роби, отколкото във всеки друг момент от човешката история. Това доказват и данните на Международната организация на труда на ООН от 2021 г., според които над 25 милиона души живеят в някаква форма на съвременно робство и принудителен труд. И ако през последните две години на фокус са наложените ни анти-Ковид мерки, които ограничават в различен порядък личната ни свобода, то има милиони хора, на които е отнета напълно способността да действат според своите потребности. Граждани без права, попаднали в капана на съвременното робство – трафика на хора.

България е страна-източник на жертви на трафик на хора. Според различни изследвания, държавата ни дели първото място по износ на жертви на трафик на хора на глава от населението с Румъния, посочва пред БНР Мартин Стефанов, представител на Фондация „А21-България“. Глобалната неправителствена организация има офиси в 14 държави по целия свят (Испания, Гърция, Испания, Украйна, Швеция Дания, Норвегия, Великобритания, Тайланд, Камбоджа, Австралия, Южна Африка, САЩ и Мексико), а в България вече 9 години работи за превенцията на трафика на хора и в подкрепа на жертвите от него. Все по-сериозен световен проблем е трудовата експлоатация, смятат работещите в сферата. „Няма раса, възраст, пол, образование или социален статус, който да ни гарантира, че на нас това няма да се случи“ – казва Стефанов. И уточнява, че методите на „подбор“ са толкова много и толкова изобретателни, че дори специалистите остават изумени понякога от случаите, с които се сблъскват.

„Тъй като уязвимостта ни в този момент на пандемия е в пъти по-голяма, отколкото в нормални икономически времена, затова и рискът човек да попадне в трафик на хора е много по-висок. Когато е загубил работата си, когато е в изолация и не знае какво ще прави след като приключи тази ситуация, той е много е по-податлив да бъде излъган с нещо, което му е предложено като изход. В повечето случаи става въпрос за хора в 40-те и 50-те си години, които са притиснати от обстоятелствата. Обикновено такива предложения за работа идват от чужбина. Те звучат много примамливо и в повечето случаи човек попада в капана на използването и на това да не може да си тръгне свободно. Затова в момента е изключително важно хората да са много внимателни на какви обяви за работа се доверяват“ – обяснява Стефанов.

Ако едно предложение е твърде хубаво, за да е истина, вероятно е измама, изтъква Мартин Стефанов от Фондация „А21“. Специалистите съветват винаги да се информираме каква е реалната икономическа ситуация в държавата, където искаме да работим, защото това предопределя заплатата и условията, които да очакваме. „Ако ви предлагат неквалифицирана, но добре платена работа в чужбина, без предишен опит или владеенето на съответния за държавата език – твърде вероятно е да става въпрос за измама“ – предупреждава Стефанов.

През последната година от осем проверени от фондацията оферти за работа, седем са се оказали рискови и фалшиви. Тези обяви идват най-вече от Фейсбук, споделя пред БНР ръководителят на горещата линия за борба с трафика на хора на фондацията, която запазва в тайна имената си от съображения за сигурност – защото, по думите й, дейността на фондацията пречи на много влиятелни хора. И уточнява, че всеки може да се обърне за помощ чрез Националната телефонна линия 0800 20 100. Сигнали се приемат денонощно от всяка страна в ЕС. Освен това чрез обаждане на безплатната линия може да проверим потенциален работодател или да споделим опит.

„Хората в България понякога са толкова отчаяни и имат нужда от работа, че пропускат да видят очевидни знаци за измама. Екипът на фондацията от пет години предлага напълно безплатно услугата Job vetting или проверка на работата. В рамките на три работни дни правим оценка на риска, проучване на лицето за контакт или посредническата агенция, на мястото за настаняване, на адреса посочен в обявата – често пъти се оказва, че той не съществува. Ако има договор, го преглеждаме. И не на последно място, даваме съвети на хората как да се пазят в ситуация на емиграция. Статистиката на горещата линия от миналата година показва, че в 24 % от случаите на трафик на хора всичко е започнало с фалшива обява за работа. Глобалната статистика сочи, че само 1 % от жертвите на трафик някога ще бъдат спасени“ – казва ръководителят на горещата линия. По думите ѝ,
мъжете по-трудно си признават, че са жертва на трафик, но, когато става въпрос за трудова експлоатация, те са силно уязвима група.

И въпреки, че опитът на експертите е свързан с работа от България, те подчертават, че трафикът на хора с цел трудова експлоатация е проблем с широки граници и различни лица. Спасението е информираност и предпазливост, а едно от най-важните неща, които не бива да забравяме е, че нито един работодател няма право да присвоява или задържа личните ни документи и да пречи на прекратяването на взаимоотношенията ни.

Съставил: Весела Кръстева / по интервюта на Любомира Константинова, БНР-„Хр.Ботев“/