„40 години от живота си посветих на Радиото. Когато влизах в БНР, спирах на входа и се обръщах, за да видя дали хората на улицата забелязват в каква институция влизам“ – думи, които Лидия Михова – любим радиоглас на поколения българи, произнася със сълзи на очи. Те са знак за благодарност към всички, от които попива занаята – говорител в Българското национално радио. Затова и пожеланията ѝ по случай 87-та годишнина от създаването на най-старата електронна медия у нас са емоционални и искрени и най-вече към аудиторията на БНР:
„Честит ни празник, защото ние сме свързани помежду си и едни без други не можем. Желая здраве и безброй добрини в живота. Бъдете критични, но не пропускайте и да похвалите работата на журналистите в Националното радио. Сякаш свикнахме да си казваме много повече от кривиците, отколкото да благодарим за доброто чувство, с което оставаме след като чуем нещо ново и интересно.“
Именно с благодарност, а и известно страхопочитание, Лидия прекрачва прага на Старата къща като служител – за първи път през 1974 година.
„Издържах конкурс за говорители и, когато бях приета, ми предложиха да работя в редакция „Предавания за българите в чужбина“ (по това време част от програма „Христо Ботев“, а по-късно редакция в чуждоезиковата програма „Радио България“ – бел. ред.). В началото все още нямах възможност да опитам от сладостта да бъда и журналист, а само говорител, но беше прекрасно, че имахме обратна връзка с наши слушатели, които постоянно ни пишеха“ – разказва Лидия за няколкомесечния период, в началото на своята радиокариера.
Длъжността „говорител“ съществува до 1992 година, когато е премахната след промяна в програмната схема на БНР. Събеседничката ни признава, че е била сред късметлиите, тъй като през целия ѝ професионален път, не ѝ се налага да съобщи нито една тревожна или извънредна новина.
„Спомням си обаче, че бях дежурна в програма „Христо Ботев“, когато дойде съобщението за свалянето на Тодор Живков. Видях как колегите потрепериха – разказва Михова. – Не знаеха как се съобщава подобно нещо, което дойде като гръм. Не е лесно да се паднеш на дежурство и да изчетеш подобна преобръщаща живота вест.“
Нито миг от 40-годишната ѝ кариера като говорител и журналист, Лидия не счита за загубен.
„Смята се, че ако един млад човек не мине през няколко професии и не добие опит от повече места, все едно си е пропилял възможностите. Така са устроени младите днес, че може би трудно ще разберат това, което аз направих – убедена е Михова и настоява, че думите ѝ към тях, не бива да звучат като съвет: ако усетят, че душата и сърцето им ги „тегли“ към дадено поприще, нека го последват, без да съжаляват.“
Журналистиката се превръща в призвание и за нейния син Димитър Ганев, който е гост в домовете ни от ефира на регионалната станция на БНР – Радио София. Някои от най-важните уроци за това как да превърне микрофона в свой „приятел“, той научава именно от майка си.
„Говорили сме за много неща – разказва Лидия Михова. – Обясних му за гласа, който трябва да „прескочи рампата“ – израз, който използват актьорите – да прескочиш края на сцената, за да стигнеш до зрителя. Актьорите разполагат с удобството на визията и играта си, а водещият на радиопредаване е ощетен в това и трябва да го компенсира. Научи много и за правоговора, но най-вече за търпението – качеството, което трябва да притежава всеки, който желае да се посвети на кариера в радио.
След пенсионирането си, Лидия успява да сбъдне детската си мечта – да бъде актриса. Макар и не на сцената, а в дублажа на стотици документални, игрални, детски филми и поредици. Зрителите у нас безпогрешно разпознават гласа ѝ и по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония, излъчван по Българската национална телевизия. Дублажът на това музикално събитие е специален момент за нея.
„За мен Новата година настъпва в 12,15 ч. на обяд на 1 януари“ – посочва актрисата и неусетно засяга темата за най-новото и интригуващо приключение, в което с удоволствие участва – аудиокнигите.
„В тях важно е прочитането, но там има и пряка реч – диалози, в които човек може да прояви и своята артистичност. Не искам това да бъде „лебедовата ми песен“ в професията, но засега успя да запълни всичко, за което съм мечтала в живота си.“
Снимки: архив, личен архив, БНР-Ани Петрова
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..