Знаете ли какво е общото между Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул, Софийската синагога и картините на Владимир Димитров- Майстора? Оказва се, че освен България червената нишка между тях е …. захарното тесто и една българка, която от 20 години живее в Истанбул – Мария Озтюрк.
Родена в Габрово, Мария отрано избира за свое поприще изкуството и занаятчийството. Завършва Художественото училище в Трявна, където усвоява тънкостите на дърворезбата, а след това специалностите „Скулптура“ и „Педагoгика на изобразителното изкуство” във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Започва работа като преподавател в училище „Цанко Дюстабанов“ в родния си град, известен с прозвището „българския Манчестър“. Любовта, както често се случва в романите, отваря нова страница в живота ѝ, която я води в един от световните мегаполиси – Истанбул. Със съпруга си се запознават в онлайн приложение за комуникация. Без да знае и дума турски, Мария решава да го последва и вече две десетилетия разделя живота си между България и южната ни съседка.
Раждането на сина ѝ открива пред семейство Озтюрк напълно нови хоризонти за развитие. Когато момченцето навършва две години, Мария прави първата си любителска торта. Започва да се интересува и от декорацията на сладките изкушения, която най-често се прави от захар. Скоро обаче захарните произведения стават повече от хоби, а сънародничката ни – член на Световната асоциация на шеф готвачите. В нея могат да участват само хора, включени в някоя от федерациите, които са нейни членове.
„Аз съм единствената чужденка, член на една от федерациите – Ташфед от 2017 година – споделя Мария. – Всяка година тази федерация провежда гастрономически фестивал в Истанбул, в рамките на който се организират и специални обучения за готвачи, които имат желание да журират на различни кулинарни фестивали и олимпиади.“
Участието в подобно обучение позволява на сънародничката ни да журира в два международни конкурса в Турция, както и на големи състезания в Люксембург, Великобритания, Южна Корея.
Силното българско участие на Международното тортено изложение в Бирмингам през 2016-а, където творбите на Мария са отличени със златен и сребърен медал, я кара да се замисли за събитие, с което да представи работата на сладкарите-декоратори пред по-широка публика. И то се случва преди 6 години, а обединяващата тема Мария избира без колебание – „Моята България“. Самата тя създава захарен макет на Софийската синагога. Във вдъхновение за останалите участници се превръщат патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ и образите на българските владетели Хан Аспарух и Цар Симеон Първи.
Преди няколко години, сънародничката ни пресъздава от захар и един от шедьоврите на българското изобразително изкуство – „Момичето с ябълките“ на Владимир Димитров-Майстора.
Едно от захарните ѝ творения, което привлича особено внимание както в Турция, така и у нас обаче е макетът на Желязната църква „Свети Стефан“ –светиня, свързана с българската духовност. Поръчката е по повод официалното откриване на реновирания храм през 2018 година.
„Получих оригиналните планове на храма от архитекта, който водеше реставрацията. Щастлива съм, че успях да съхраня този макет, който днес се намира в специална стъклена кутия в търговския център на Габрово“ – щастлива е сънародничката ни.
Освен в своето сладкарско ателие и на различни състезания, Мария често може да бъде открита и на път към своя пореден мастърклас, където предава своите знания на нас ледници в занаята. България, Германия, Швейцария, Сингапур, Саудитска Арабия, Катар, Йордания, Иран са само част от страните, които посещава, за да представя красивото си изкуство.
Снимки: личен архив
Спокойно протича изборният ден и в Дуисбург. Очаква се, както и на предходните избори, в германския град да гласуват между 300 и 400 души. Предпочитанията си сънародниците ни изразяват само с хартиени бюлетини. „ На предишни избори сме наблюдавали..
Изборният ден в Рединг, Югоизточна Англия, протича спокойно. Очаква се да гласуват около 300 души. В единствената секция в града се гласува само на хартия. Вече втори вот изборната секция е на нов адрес, но не е ясно дали това ще повлияе на..
Прекалено е ангажиран животът на българите в Чехия. Работят масово в различни заводи, трудът е на смени, натрупва се умора и хората нямат желание да пътуват до столицата в неделния ден, само за да успеят да гласуват. С това си обяснява слабия интерес към..